Коледната звезда: знамение за висш замисъл

Преди няколко години, когато живеех в Южна Калифорния, една местна църква ме помоли да изнеса беседа за Коледната звезда като част от рождествените им публични прояви. Тъй като имах нужда да навляза в историческите, а и в съвременните интерпретации на това всеизвестно астрономично явление, направих проучване в библиотеката на университета „Байола“ (Biola), където намерих няколко книги по темата.

Една от тях, публикувана наскоро, привлече вниманието ми и се открои като най-убедителна. Озаглавена е Великата Христова комета: коя е истинската Витлеемска звезда (The Great Christ Comet: Revealing the True Star of Bethlehem), с автор Колин Никъл, и се отличава със солиден библейски и исторически анализ, допълнен от задълбочени астрономични познания. Професор Никъл, с докторска степен от Университета в Кеймбридж, е богослов, който почита Светото писание. Но бях и особено впечатлен от старанието му да се посъветва с астрономи при оценката му и представянето на различните обяснения за звездата. (Цитатите, приведени по-долу, са от книгата на К. Никъл. - б.р.)

Ако небесните тела над нас са били създадени „за знаци и за показване на времената, дните и годините“1 и ако едно астрономично явление е било наблюдавано в точното време и на точното място, за да убеди астролозите от Изтока, че се е родил юдейският царствен Месия, то такова явление определено може да се смята, и с право, за един от най-ярките примери за разумен (висш) замисъл. Какво точно е представлявала Витлеемската звезда е било предмет за множество предположения в продължение на векове.

Колкото и ярка изглежда да е била звездата, в продължение на почти две хилядолетия нейната идентичност е забулена в тайнствен мрак. (стр. 25)

Разделен подход

Проф. Никъл смята, че част от трудностите по пътя към задоволителна теория за Витлеемската звезда се дължат на разделения подход, при който астрономите или богословите се заемат със задачата строго в рамките на своите дисциплини. Астрономите до голяма степен са „лаици в изучаването на Библията“, докато библейските изследователи се озовават „на чужда територия“, когато се спират на възможните обяснения от астрономична гледна точка. (стр. 69, стр. 26)

Първо трябва да разгледаме едно възможно тълкуване на разказа за влъхвите (мъдреците от Изтока) и за техния бляскав пътеводител – а именно, че звездата изобщо не е била астрономично явление; в най-лошия случай става дума за митичен разказ или, в най-добрия, за еднократно свръхестествено събитие. Никъл отхвърля тези хипотези по две причини. Едната е характерът на евангелските разкази:

Скептицизмът обаче е неоснователен. Вече видяхме, че Евангелията са древни гръко-римски биографични повествования, чиито автори се стремят да разкажат за живота на Исус по исторически достоверен начин, въз основа на източници, смятани за надеждни, и че историята с влъхвите е смятана от Матей за истинска и почива на силни исторически свидетелства. (стр. 87)

Втората причина за отхвърляне на митичното/свръхестествено обяснение, която Никъл изтъква, е, че такова 

твърдение предполага невежество в областта на астрономията. Но както ще покаже това изследване, всеки елемент от описанието на Матей за поведението на звездата е в съответствие с установени астрономични факти. (стр. 87)

Никъл отбелязва, че описанието на звездата в Матей 2:1-18 „почти сигурно отразява наблюденията на влъхвите“. В този смисъл водещата насока при тълкуването би трябвало да е намирането на правдиво астрономично обяснение. По-голямата част от изследванията на Никъл следват тази линия и се фокусират върху обединяването на библейските сведения с възможните обяснения от гледна точка на астрономията.

Трикратно съединение?

Повечето читатели вероятно вече са чували, подобно на мен, една или повече хипотези за астрономично обяснение на Витлеемската звезда.

Може би най-популярният възглед е хипотезата, че Витлеемската звезда е представлявала трикратно съединение на Юпитер и Сатурн през 7 г. пр.Хр. (стр. 69)

Съединението на планети се случва, когато планетите се намират близо една до друга на небето, наблюдавани от Земята. Юпитер и Сатурн са в съединение обикновено веднъж на 19,76 години, но „трикратно съединение“ се случва по-рядко (веднъж на 139 години): тогава тези планети се сближават три пъти в рамките на една обиколка на Земята около Слънцето. При тройното съединение на Юпитер и Сатурн през 7 г. пр. Хр. тези два газови гиганта са се сближили три пъти в рамките на един градус, на фона на съзвездието Риби. (стр. 70)

На 21 декември 2020 г. планетите Юпитер и Сатурн се сближиха на нощното небе на едва една десета от градуса – така че лесно можеше да ни се стори, че са станали една „звезда“. Това със сигурност не е било така при съединението им през 7 г. пр.Хр., когато ъгловото разстояние между планетите е съставлявало един градус, или около два диаметъра на пълната луна. Спомням си как наблюдавах постепенното приближаване на Юпитер към Сатурн през късноесенните нощи на 2020 г. Докато разстоянието между планетите беше все още около един градус, гледката не бе особено впечатляваща. Въпреки това, човек би могъл да си представи едно тълкувание на събитието в духа на древните асоциации с Юпитер и Сатурн2. Според това разбиране знамението би могло да означава и: „Царят надделява над смъртта“.

След като подлага на внимателна оценка някои други предложения за възможни астрономични събития, довели до появата на Витлеемската звезда, проф. Никъл намира, че нито едно от тях не отговаря на някои основни изисквания. Едно от тези предложения е, че звездата всъщност е била комета: най-често Халеевата комета или друга комета, наблюдавана през 5 г. пр.Хр. и спомената в китайски астрономични хроники. (стр. 127) Внимателният анализ на времето на поява на тези комети, както и на тяхното местоположение и период на видимост на небето, показва, че отъждествяването на звездата с някое от тези явления е несъстоятелно.

Основното заключение

А ето го и основното заключение от изследването на Никъл:

Въпреки слабостите на хипотезите за Халеевата комета и за кометата от 5 г. пр.Хр., наблюдателните свидетелства, че небесните явления, на които са станали свидетели влъхвите, са били свързани с комета, са убедителни....Като вземем предвид и факта, че звездата е била видима поне 1-2 години, възможностите се свеждат до две - избухване на свръхнова или голяма, масивна, дългопериодична комета... (стр. 132-133)

Свръхновите обаче оставят детектируеми остатъци, които са видими хиляди години след първоначалната експлозия, а „досега не са откривани остатъци от свръхнова, избухнала преди 2000 години“. (стр. 78)

Никъл оценява различните астрономични хипотези според това доколко те се допълват с известния въпрос на влъхвите, пристигнали в Йерусалим: 

Къде е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток, и дойдохме да Му се поклоним. (Евангелие от Матей 2:2)

Един от основните астрономични факти, които съм преподавал на стотици студенти в уводен курс по астрономия, е, че поради въртенето на Земята обратно на часовниковата стрелка (гледано от Северния земен полюс) всички небесни обекти изгряват на изток и залязват на запад. Самото наблюдение на изгряваща (на изток) звезда не би било нещо забележително. Затова Никъл предполага, че влъхвите всъщност се позовават на характерен изгрев на звездата, наречен „хелиакален изгрев“: първото за годината появяване на една звезда, когато тя може да се наблюдава ниско над източния хоризонт в ранни зори, точно преди да избледнее в светлината на изгряващото Слънце.

 

 

Дългопериодична комета 

Влъхвите би трябвало да могат да предскажат хелиакалните изгреви на звезди и на планетите. От друга страна, хелиакалният изгрев на дългопериодична комета би бил изключително събитие.

Всъщност, никой друг хелиакален изгрев не може да се сравни по величественост с този на голяма комета, която се отдалечава от Слънцето веднага след най-близката си среща с него....Това прави една голяма комета най-естествения небесен кандидат за ролята на „звездата, която изгря на изток“. (стр. 134)

Също така, кометите се движат по неповторим начин през голяма част от небосвода в рамките на няколко седмици, особено около момента на перихелия3.

Комета с орбитални елементи в определени интервали от стойности би могла хелиакално да изгрее на източното небе, скоро след това да се премести на западното вечерно небе, а сетне да се придвижи към южното вечерно небе в съответния момент, за да заведе влъхвите във Витлеем и да посочи местоположението на бебето Исус… Залезът на комета с голяма опашка на западния хоризонт е уникално подходящ, за да изглежда, че тя „стои над“ определена къща. (стр. 134, 136)

Проф. Никъл обосновава тезата си, че Витлеемската звезда е появата на дългопериодична комета, която навлиза във вътрешната част на Слънчевата система по ретроградна4 орбита, слабо наклонена към еклиптиката (равнината на орбитата на Земята около Слънцето). Една дългопериодична комета обикновено разполага с по-голям запас от летливи вещества и така може да придобие много по-голяма яркост, когато се нагрее при приближаването си към Слънцето.

По-нататък той се задълбочава върху значимостта, която би била приписана на такъв неочакван посетител-комета, като свързва появата му с някои пророчески библейски пасажи, като например пророчеството на Валаам в Стария завет:

Виждам го, но не сега; гледам го, но не отблизо. Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израил. (Книга Числа 24:17)

Древни, а и съвременни учени обикновено приемат, че тук Валаам говори за „скиптър“ под формата на комета с дълга опашка.

Оценяване на драматичното въздействие 

За да хвърли светлина върху драматичното въздействие, което хелиакалният изгрев на голяма комета трябва да е оказал върху влъхвите, за да ги подтикне към петседмично пътуване до Йерусалим, разположен на 900 километра от Месопотамия, като носят дарове за новородения Цар, Никъл черпи вдъхновение от небесната драма, описана от апостол Йоан в Откровение 12:1-5. В този пасаж „разказът за раждането на Исус определено си служи с небесни понятия“. Никъл смята, че Йоан „съзнателно е припомнил небесното чудо, което е придружавало раждането на Исус“ (стр. 154).

Пълното описание на този разказ за „знаменията на небето“ би излязло извън рамките на тази статия, затова ще го оставя като нещо интригуващо и мотивиращо, за да прочетете пълния разказ в книгата на проф. Никъл. Отзивите за Великата Христова комета свидетелстват за неговото майсторско изследване. Изтъкнатият професор по философия Дж. П. Моурланд я нарича „зашеметяваща книга“, а математикът от Оксфордския университет Джон Ленъкс я приветства като „изключителна книга, спираща дъха с обхвата на научните си изследвания“.

Моят собствен прочит на тази възхитителна книга ме кара да се възхищавам на замисъла, който виждам в Космоса, включващ изящната, фина настройка на планетните орбити и леките гравитационни тласъци върху замръзналата маса кометен материал от облака на Оорт5. Струва ми се, че тази оркестрация на планетите е изпратила комета по точната орбита през вътрешността на Слънчевата система, за да онагледи драматично, в реално време, отдавна предизвестени събития.

 

• 1. Вж. Бит. 1:14-18
• 2. Планетата Юпитер се свързвала с върховното божество на вавилонците Мардук („Царят“). Според някои Сатурн се свързвал с враговете на върховното божество, а според други - с негов наместник на земята. - Б.р.
• 3. Най-близкото положение до Слънцето на даден обект от Слънчевата система. - Б.р.
• 4. Т.е. в обратна посока на движението на Земята и планетите по техните орбити. - Б.р.
• 5. Хипотетичен ансамбъл от прах и леден материал в най-външните части на Слънчевата система и вероятен източник на дългопериодичните комети. - Б.р.