Името на рубриката „Субектив“ представлява търсена провокация към идеала за обективното и безпристрастно отразяване на заобикалящия ни свят. Какво ако си позволим да пречупим позицията, която изразяваме през своята светогледна рамка? Ще загуби ли тя обществената си валидност? Ще остане ли неразбрана от хора, които не споделят същите изходни позиции? В стремежа си да бъдем „обективни“ не дращим ли на повърхността и не придаваме ли на данните по-голямо значение от разбирането?
Рубриката „Субектив“ се опитва да събира нерафинирани образи на света около нас – нерафинирани от светогледа и светоусещането на авторите. Всъщност, има много неща, които могат да бъдат изказани и разбрани единствено по този начин – такива, които ако бъдат оголени до една неутрална позиция, загубват своята същност, значимост, а понякога дори своя смисъл. Но как в такива случаи можем да сме сигурни, че разбираме и биваме разбрани правилно? Рубриката „Субектив“ не се притеснява да остави този въпрос отворен. Струва си да опитваме дори и да не сме сигурни.
Тази пролет медиите бяха отразили едно обществено проучване на Института за икономически изследвания към БАН — все със заглавия, които в общи линии гласяха, че българите, които желаят да напуснат страната завинаги, са се увеличили повече от три пъти през последните четири години. Първоначално от изнесените данни е трудно да се разбере за какво точно става въпрос, но малко аритметика помага.
С този първи постинг бих искал да сложа началото на една нова рубрика, независима от периодичните (макар и не толкова строго периодични) издания на списанието. Рубриката се нарича „Субектив“. Откъде идва името? Предполагам всеки знае що е то „обектив“. Това е онази част от оптичните уреди (например фотоапарат), която стои най-отпред и която събира част от светлината, разсеяна от обектите пред уреда за да я фокусира в техен оптичен образ вътре в уреда (например върху електронната светлочувствителна матрица на нашия цифров фотоапарат). Фотоапаратът, всъщност, може да послужи като прекрасна метафора за това как хората в края на 19 век — едно не много далечно време — са си представяли цялостния начин, по който получаваме познание за света около нас.