Субектив

Име­то на руб­ри­ка­та „Субектив“ пред­став­ля­ва тър­се­на про­во­ка­ция към иде­а­ла за обек­тив­но­то и без­при­стра­ст­но от­ра­зя­ва­не на за­о­би­ка­ля­щия ни свят. Как­во ако си поз­во­лим да пре­чу­пим по­зи­ци­я­та, ко­я­то из­ра­зя­ва­ме през сво­я­та све­то­глед­на рам­ка? Ще за­гу­би ли тя об­ще­ст­ве­на­та си ва­лид­ност? Ще ос­та­не ли не­раз­бра­на от хо­ра, ко­и­то не спо­де­лят съ­щи­те из­ход­ни по­зи­ции? В стре­ме­жа си да бъ­дем „обек­тив­ни“ не дра­щим ли на по­върх­ност­та и не при­да­ва­ме ли на дан­ни­те по-го­ля­мо зна­че­ние от раз­би­ра­не­то?

Рубриката „Субектив“ се опитва да събира нерафинирани образи на света около нас – нерафинирани от светогледа и светоусещането на авторите. Всъщност, има много неща, които могат да бъдат изказани и разбрани единствено по този начин – такива, които ако бъдат оголени до една неутрална позиция, загубват своята същност, значимост, а понякога дори своя смисъл. Но как в такива случаи можем да сме сигурни, че разбираме и биваме разбрани правилно? Рубриката „Субектив“ не се притеснява да остави този въпрос отворен. Струва си да опитваме дори и да не сме сигурни.

Нормална страна?

Тази пролет медиите бяха отразили едно обществено проучване на Института за икономически изследвания към БАН — все със заглавия, които в общи линии гласяха, че българите, които желаят да напуснат страната завинаги, са се увеличили повече от три пъти през последните четири години. Първоначално от изнесените данни е трудно да се разбере за какво точно става въпрос, но малко аритметика помага.

Границите между обективно и субективно

С този първи постинг бих искал да сложа началото на една нова рубрика, независима от периодичните (макар и не толкова строго периодични) издания на списанието. Рубриката се нарича „Субектив“. Откъде идва името? Предполагам всеки знае що е то „обектив“. Това е онази част от оптичните уреди (например фотоапарат), която стои най-отпред и която събира част от светлината, разсеяна от обектите пред уреда за да я фокусира в техен оптичен образ вътре в уреда (например върху електронната светлочувствителна матрица на нашия цифров фотоапарат). Фотоапаратът, всъщност, може да послужи като прекрасна метафора за това как хората в края на 19 век — едно не много далечно време — са си представяли цялостния начин, по който получаваме познание за света около нас.