В памет на учителя

Ще бъде вероятна изненада за българската християнска общност да научи името на най-изявения библеист на нашето време. За съжаление, професор Такамицу Мураока (Takamitsu Muraoka, 村岡 崇光 ; 09.II.1938, Хирошима, Япония – 10.II.2026, Лайден, Нидерландия) вече ни напусна, непосредствено след като навърши 88 години. Той преживява тежък удар след кончината в края на 2025 г. на съпругата му Кейко, с която споделят 60 години брачен живот.

Семейство Мураока преживява трудните военни години в префектура Кагошима, Южна Япония. Бащата на Мураока, в качеството си на високопоставен офицер, предвижда за сина си дипломатическо поприще. Талантите на младежа го отвеждат обаче във филологическа посока. След завършване на английска филология, той получава така необходимата за източния човек интуиция за разбиране на европейските езици. При професор Масао Секине в тогавашния Токийски университет усвоява и библейските езици: еврейски, арамейски и гръцки. През 1964 г. продължава образованието си в института в Йерусалим под ръководството на водещи хебраисти и семитисти. Там усвоява и съвременен иврит. През 1970 защитава докторската си дисертация Emphatic Words and Structures in Biblical Hebrew, която впоследствие е разширена и претърпява няколко издания.

Това бележи началото на забележителна кариера в широката област на семитските езици. Трудовете на Мураока са белязани от впечатляваща дълбочина и разнообразие от знания, в съчетание с неукротима работна етика. След 1970 г. преподава семитски езици в Университета на Манчестър. През периода 1980 – 1991 г. е преподавател на пълно работно време в Института за езици на Близкия изток в Мелбърн, Австралия. От 1991 г. до пенсионирането си през 2003 г. е ръководител на Катедрата по еврейски език и литература, древности на Израел и Угарит в Лайденския университет. Още при пристигането си изненадва студентите си с лекции на холандски език. Издава списание Abr-Nahrain (1980-1992). През 2017 г. получава Burkitt medal на Британската академия за изключителния си принос в изучаването на староеврейската граматика и синтаксис, както и на Септуагинта. Неговите академични публикации трудно могат да бъдат изброени. След приключване на преподавателската си дейност през 2003 г. неговите главни усилия са в издаване на фундаментални монографии в сферата на библейските езици. Като например:

A Grammar of Egyptian Aramaic (2nd rev. ed., 2003)
Classical Syriac. A Basic Grammar with a Chrestomathy (2nd rev. ed., 2005)
A Greek-English Lexicon of the Septuagint (2009)
A Greek-Hebrew/Aramaic Two-way Index to the Septuagint (2010)
A Grammar of Qumran Aramaic (2011)
An Introduction to Egyptian Aramaic (2012)
Classical Syriac for Hebraists (2nd rev. ed., 2015)
A Biblical Aramaic Reader with an Outline Grammar (2015)
A Syntax of Septuagint Greek (2016) [800 pages]
A Biblical Hebrew Reader with an Outline Grammar (2017)
Jacob of Serugh’s Hexaemeron (2018)
A Syntax of Qumran Hebrew (2020)
Why Read the Bible in the Original Languages? (2020)
The Books of Hosea and Micah in Hebrew and Greek (2022)
The Community Rule 1QS, 1QSa and 1QSb. A Philological Commentary (2022)
Wisdom of Ben Sira (2023)
The Wisdom of Solomon in the Septuagint (2024)
Appendices to the Septuagint Book of Daniel (2025)
The Book of Judith (2025)
The Psalms of Solomon (2025).

Очакват се няколко издания и посмъртно.

Личният живот на професор Мураока е белязан и от друг проект, на който отдава сили и енергия. Известният филм Мостът над река Куай (1957 г.) отваря очите му за японските престъпления през Втората световна война. Така, след 2003 г., той решава да посвещава по един месец в годината за безплатни лекции по староеврейски и Септуагинта в страни като Южна Корея, Индонезия, Сингапур, Хонг Конг, провинция Шанхай и Филипините, които са бивши военни японски колонии. Превежда на японски спомените на Еверт Вилем Линдайер, страдалец от лагери за военнопленници. Със своя личен принос търси умилостивение за своята страна Япония заради зверствата ѝ войната, като смята, че следвоенните международни санкции са били твърде меки. За този негов път говори последната му книга My Via Dolorosa. Along the Trails of the Japanese Imperialism in Asia.

* *

Лично за мен беше неповторимо преживяването по изучаване на староеврейски език по A Grammar of Biblical Hebrew (издание 2.3). В тази своя книга професор Мураока стъпва на труда на Paul Jouon от началото на XX век: целият лингвистичен материал е разложен на съставящите елементи по фонетика, морфология и синтаксис. Всеки елемент е оформен като отделна статия или параграф и е анализиран максимално дълбоко. Изхожда се от фундаменталните изследвания на Gesenius, Jouon и др., като към тях се прибавят резултати от големия напредък по еврейската лингвистика през XX век: Кумран, Угарит, лингвистичните теории, компютрите.

От проф. Мураока ще ми остане и малък личен подарък. По указание от учебника, аз се обърнах по мейл към автора с молба да ми изпрати аудиоматериали с предполагаемо староеврейско произношение, от първите глави на Битие. Професорът ми отвърна бързо, като изказа радостта си, че и в България се интересуват от неговите трудове.

Почивай в мир, Мураока сан!

Използвани материали:
Martin F.J. Baasten Leiden University, 17 February 2026 – In memoriam
My Via Dolorosa. Along the Trails of the Japanese Imperialism in Asia (AuthorHouse, UK, 2016)
Предговори към книги, Wikipedia