Месроп Маштоц, създател на арменската писменост

1580 години от смъртта му

Просветителят и мисионерът Месроп Маштоц, живял през IV-V век, заслужено попада във вечната класация на най-великите личности в арменската история. По думите на един историк: „На Месроп ние дължим запазването на езика и литературата на Армения; без неговото дело арменският народ би бил асимилиран от персите или сирийците и би изчезнал, както се е случило с толкова много племена в Близкия Изток.“ Но важността на фигурата на Месроп надхвърля тясно националните рамки. Благодарение на създадената от него азбука и на основаните от него училища, са съхранени множество стари библейски ръкописи и съчинения на ранноцърковни писатели, които иначе биха били загубени за целия християнски свят. Паметта на Месроп се почита в православния църковен календар на на 19 февруари.

Месроп се ражда в областта Тарон, северозападно от езерото Ван (днешна Източна Турция) около 361 година. Предполага се, че произхожда от богато семейство, което му позволява да получи добро за времето си образование. След като овладява до съвършенство гръцки, персийски и сирийски, той е назначен за секретар на царя на Велика Армения Хосров IV, за да превежда неговите укази. По онова време арменският език все още е само говорим. По време на службата си в царския двор Месроп се запознава по-подробно със Светото писание и се обръща към Христос.

Младият мъж явно е чувствал, че нещо липсва в живота му. Въпреки успешната си кариера като държавен служител, той искал да работи за Бога. Някъде към 395 г. той става монах и се оттегля в манастир, където съзнателно се подлага на лишения, за да закали тялото си, да освежи ума си и да задълбочи своята духовна твърдост. След това Месроп започва да обикаля страната и да проповядва Евангелието. Освен това, с финансовата поддръжка на двореца, той започва работата си по създаване на азбука на арменския език, съдържаща 36 букви. Това става в сирийския град Едеса, един от големите научни центрове на времето. Там Месроп се среща с книжовници и представители на висшето духовенство и се изследва различни писмени системи: структура, форма на буквите и принципи на изписването им. Няколко сътрудници му помагат по отношение на фонетиката, тъй като арменският език има сложни звуци, каквито не се срещат в гръцкия, сирийския и персийския. Един съвременен изследовател оценява постижението на Месроп Маштоц така: „Тази азбука е създадена от гениален човек с поразително чувство за родина; създадена е веднъж и завинаги – тя е просто съвършена.“ Наистина арменската азбука не претърпява почти никакви промени за 1600 години съществуване; само две нови букви са прибавени през XI век.

Съвременната арменска азбука
Съвременната арменска азбука (Източник: Wikipedia)

Армения е първата страна в света, приела християнството като официална религия през 301 (или 314?) г. Нейното географско положение обаче скоро я обрича да бъде бойно поле в сблъсъка между две могъщи държави: Римската империя и новоперсийското царство на Сасанидите. Още докато Месроп Маштоц служи в царския двор, териториите на Велика Армения са разделени между двама принцове, които стават васали съответно на Рим и на Сасанидите. Просветителят, който живее в област, попаднала под персийско господство, успява да си издейства от император Теодосий II разрешение да проповядва Евангелието и да поучава и в пределите на Римската империя. Историците са единодушни, че създаването на азбуката спасява Армения и залага основите на нейния национален дух. (Подобно на значението на делото на св. св. Кирил и Методий и техните ученици по отношение на изграждането на старобългарската култура.) Скоро е преведена цялата Библия и други богослужебни книги; раждат се и първите писмени творби с използване на новата азбука. Това слага началото на развитие на националната литература и споява арменците в единство, когато са под заплаха от унищожение.

Арменски ръкопис от V век
Арменски ръкопис от V век (Източник: Wikipedia)

Разбира се, дейността на един Христов служител не може се ограничава от етническите различия. Месроп работи също сред грузинците и албанците1, като адаптира новосъздадената азбука и към техните езици. Той има дългосрочно виждане, като не само проповядва Благовестието, но и насърчава строежа на училища и назначава хора, които да продължат делото и след него. Вдъхновен от примера на ап. Павел при дейността му в Мала Азия, той често се връща там, където е проповядвал, и посещава основаните от него църкви, за да ги укрепи във вярата.

Когато Месроп умира през 441 година, всички съзнават, че от тази земя си е отишъл един велик човек. Тялото му е погребано в село Ошакан, недалеч от столицата на днешна Армения Ереван. Две години по-късно на гроба му е издигната църква.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместно издание с в. Зорница, бр. 2, 2021
 
 

1 Става дума за жителите на т.нар. Кавказка Албания: област, обхващаща части от днешните Азербайджан и Дагестан. - Б.пр.

Нов коментар