Странният автор на първия подробен библейски конкорданс

Един мъж с гъба в ръка мацва по стената и изтрива надраскания с тебешир надпис „Номер 45“. Навсякъде, където види популярното мото на онези дни, той прави същото. По свой странен начин Александър Крудън заявява лоялността си към английския крал Джордж III и пледира за очистване на нравите. Кралското правителство не се радва на обществено одобрение. Известният журналист и политик Джон Уилкс е публикувал злостен и циничен памфлет срещу краля в брой 45 на радикалния вестник „Норт Бритън“. Фразата „Номер 45“ се превръща в позив на опозицията и се разпространява повсеместно. Крудън страда от принизяването на публичния дебат и език.

През 1761 година Крудън представя лично пред краля второто издание на своя "Библейски конкорданс". Монархът дава 100 лири¹ на бедния и смятан от мнозина за луд библейски изследовател. Този жест увенчава делото на живота на Крудън. Един живот, белязан от множество превратности.

Александър Крудън се ражда на 31 май 1700 година². Още съвсем млад, получава магистърска степен в университета на Абърдийн и от него се очакват големи успехи. Той владее до съвършенство латински и старогръцки и познава в дълбочина Светото Писание. Но ето че момичето, в което се влюбва, не откликва на чувствата му. Нещо в Крудън се пречупва, той стига до психическо разстройство и прекарва известно време в психиатрично заведение. След възстановяването си се премества да живее в Лондон и се прехранва като частен учител.

Противно на вътрешните му проблеми, професионалната кариера на Крудън се развива добре. Той работи като редактор и книжар в продължение на 50 години, като отделя над половината от доходите си за благотворителност. За известно време е официален книжар на самата кралица.

Периодичните му престои в домове за душевно болни му носят печална слава. Все пак той е по-скоро дразнещ, отколкото опасен за околните. Единственият му регистриран акт на насилие е, когато удря с лопата един мъж заради богохулство. Досажда на няколко жени с предложения за брак. Изпраща петиция до парламента да бъде обявен официално за „коректор на обществените нрави“ и дори пише книга „Приключенията на коректора Александър“. Отегчава краля с молби за посвещаване в рицарски сан, като целта му е да придобие влиятелно положение и така да спомогне за всеобщото усъвършенстване. Кандидатира се и за депутат, очаквайки Бог да го постави на тази служба.

В някои отношения реформаторските усилия на Крудън са успешни. Той публикува подробни доклади за злоупотребите спрямо него в домовете за душевно болни. Мнозина читатели проявяват съчувствие и призовават за подобряване на положението в тези институции. Един друг случай подтиква Крудън да настоява за реформи в затворите. Слабоумен моряк на име Потър е осъден на смърт. Убеден в невинността му, Крудън обикаля държавните институции и пледира за помилване. Моли се на колене за душата на моряка. Накрая става нещо твърде рядко за епохата: екзекуцията е отменена часове, преди Потър да увисне на бесилото. Крудън го взема под свое попечителство, грижи се за него и накрая душевното състояние на моряка се подобрява.

Загрижеността на Крудън за обикновените хора става пословична. Веднъж той порицава една жена за улична търговия. Тя му отвръща, че няма с какво друго да преживява. Тогава Крудън моли последователно своите познати да я наемат като слугиня. Когато всички отказват, той я наема сам. Жената работи за него до смъртния му час.

Но Крудън влиза в църковната история с приноса си към библейските изследвания. Съществуващите до тогава библейски конкорданси били доста непълни и несистематични, макар че били създадени от големи колективи. Тези издания съдържали списък на различни думи, с посочване на библейски стихове, в които се среща всяка от тях. Крудън съзира възможност за съществено подобрение. Работейки съвсем сам и почти без прекъсване, за 18 месеца той подготвя нов конкорданс. Голямото нововъведение било, че вече се посочвал не само съответният библейски стих, но и се цитирала част от него. Така ползвателите на новия конкорданс можели веднага да се запознаят с контекста, в който се употребява избраната дума.

Първото издание на конкорданса (1737 г.) не се продавало добре, което обезсърчило Крудън. Но той не изоставил делото. Следващите издания се радвали на голяма популярност и то доста години след смъртта на своя автор. Век по-късно известният проповедник Чарлз Спърджън ще каже, че конкордансът на Крудън е нужен на проповедника „както рендето на дърводелеца и ралото на земеделеца“.

Александър Крудън умира внезапно през 1770 година, докато се моли на колене пред леглото си. Пред него е намерена разтворена Библия.