Малкото цвете на Исус

На 2 януари 1873 г. в Алансон, Франция, се ражда деветото дете на Луи и Зели Мартен, което получава името Мари Франсоаз Тереза Мартен. Тя живее кратък и привидно с нищо незабележителен живот и умира съвсем млада – едва на 24‑годишна възраст. Никой не предполага, че след смъртта си ще се превърне в един от най‑почитаните съвременни светци.

Бащата на Тереза е часовникар, а майка ѝ – плетачка на дантели. И двамата родители са дълбоко набожни и са първата семейна двойка, канонизирана като такава от папа Франциск през 2015 г. Семейството губи четири деца, а останалите пет, без изключение, стават монахини. По‑голямата сестра на Тереза, Леони Мартен, също е канонизирана от Римокатолическата църква.

Майката Зели умира много млада през 1877 г. След смъртта на съпругата си Луи Мартен се премества в Лизио; там живее брат му, чието семейство е винаги готово да помогне на осиротелите деца. По това време Тереза, която е едва на четири години, развива свръхчувствителност и изпитва сериозни трудности в училище. Тя успява да ги преодолее едва след години, като вижда в това голяма духовна победа, която отдава на Божие чудо.

Още от ранна възраст Тереза проявява силна вяра. Тя чете и усвоява мистична литература, като „Подражание на Христа“ от Тома Кемпийски1 и съчиненията на св. Йоан Кръстни2. Постепенно в нея се оформя убеждението, че е призвана към монашески живот. Четиринадесетгодишна възраст обаче се смятала за твърде ранна за постъпване в манастир. Бащата на Тереза я взема на поклонническо пътуване до Рим, където тя лично моли папата да ѝ даде разрешение. Тя не се отказва въпреки уклончивия му отговор и на петнадесетгодишна възраст постъпва в кармелитския манастир в Лизио, където по-късно ще се съберат още три от сестрите ѝ и една нейна братовчедка.

Монашеският живот на Тереза изглежда съвсем незабележим, но зад това се крият духовна дълбочина и зрялост. Тя си създава навик да размишлява върху страданията на Исус, като съзерцава картина на „светото лице“ и чете библейски пасажи, особено 53‑та глава на книгата на пророк Исая. Постепенно в нея се заражда увереността, че Бог я призовава да следва „малкия път“ – живот, в който вместо да търсим големи духовни подвизи, тайно, незабелязано и ежедневно вършим малки дела за Бога и за ближния, с ясно съзнание за собствената си незначителност. В основата на такъв живот стои любовта към Исус, стремяща се да угоди единствено на Него, без да търси признание или одобрение от хората. Пряка проява на това са благоразположението и добротата на Тереза, както и нейната готовност винаги да помага на хората, с които живее. Особено се откроява грижата ѝ за новопостъпилите в манастира, които по‑късно ѝ е възложено да обучава.

Макар да прекарва живота си в манастир, Тереза има силно усещане за мисионерско призвание. Тя го изпълнява, като целенасочено се моли за свещеници и мисионери – нещо характерно за общността в Лизио. През годините Тереза е определена за молитвен застъпник на няколко католически мисионери, които работят в различни страни. Тя никога не се среща лично с тях, но разменя писма и е убедена, че участва активно в спасението на души.

Въпреки посвещението си да следва Исус, духовният живот на Тереза не ѝ се удава лесно. Целият период, който прекарва в манастира, преминава под знака на т.нар. „мрачна нощ на душата“ – усещане за Божието отсъствие и мълчание. Това състояние се засилва особено през последните ѝ години и тя трябва да се бори със съмнения във вярата си и дори в съществуването на Бога.

След възкресната служба през 1896 г. Тереза усеща замайване. Тя си ляга, а когато се събужда на следващата сутрин, кърпичката ѝ е изцапана с кръв. Оказва се, че е болна от туберкулоза, която в крайна сметка ще отнеме живота ѝ. На 19 август 1897 г. Тереза приема последно причастие. Умира на 30 септември 1897 г., едва на 24 години. Последните ѝ думи са: „Боже мой, обичам Те!“

Макар и напълно неизвестна приживе, след смъртта си Тереза се превръща в един от най‑почитаните съвременни католически светци. Известна е с монашеските си имена „Малкото цвете на Исус“ и „Тереза на Младенеца Исус и на Светия образ“. Нейният духовен мемоар „Историята на една душа“ се превръща в духовен бестселър и е преведен на 35 езика, а „малкият път“, със своя специфичен подход към духовния живот, вдъхновява милиони християни по света.

Тереза от Лизио е канонизирана на 17 май 1925 г. от папа Пий XI – едва 28 години след смъртта ѝ. На службата в базиликата „Св. Петър“ се събират 60 000 души. Тя е обявена за покровител на мисиите (заедно с Франсис Ксавие) и на Франция (заедно с Жана д’Арк), а през 1997 г. папа Йоан Павел II я обявява за docteur de l’Église („учител на Църквата“).

• 1. Вж. статия за него в Зорница, 07/2021. Б.а.
• 2. Вж. статия за него в Зорница, 11/2018. Б.а.