Жак Маркет – мисионер и изследовател

Френският мисионер и изследовател Жак Маркет остава в историята като първия европеец, видял и картографирал северната част от течението на река Мисисипи. Роден е през 1637 г. – в епоха на религиозен плам, съчетан с трескаво желание за откриване на нови светове. Едва седемнадесетгодишен, той вече е приет в йезуитския орден „Обществото на Исус“ и копнее да стане мисионер. Мечтата му се сбъдва през есента на 1666 г., когато е изпратен в канадската провинция Квебек.

Две десетилетия по‑рано йезуитската мисия сред индианците хурони е унищожена от ирокезите, а нейният водач Жан дьо Бребьоф е изтезаван и убит от своите мъчители. Оттогава йезуитите се въздържат от мисионерска дейност в района на Големите езера, но мирните договори от 1665 г.1 отварят вратата за тяхното завръщане.

След пристигането си в Квебек Маркет се заема с изучаването на местните езици и усвоява шест индиански диалекта. По това време се сприятелява с френско‑канадския изследовател Луи Жолиe. И двамата са чували легенди за „Голямата река“ от местните жители и копнеят да я проучат. Жолиe търси правителствена подкрепа за експедиция, която да открие изворите ѝ и да картографира района. Разрешение е дадено и през май 1673 г. двамата, заедно с още петима спътници, потеглят на юг от езерото Мичиган с две канута.

„Радостта, която изпитахме от това, че бяхме избрани за тази експедиция, ни вдъхна смелост и направи труда по гребането от сутрин до вечер приятен за нас“, записва Маркет в дневника си.

След като прекосяват езерото Мичиган, те достигат Грийн Бей, където се срещат с меномините – „хората от дивия ориз“, на които вече няколко години проповядват Евангелието. Маркет споделя с тях плановете си и описва тяхната реакция така: „Бяха силно изненадани и направиха всичко възможно да ме разубедят. Предупредиха, че ще срещнем враждебни племена, които „ще ни счупят главите без никаква причина“, както и че реката е пълна с ужасни чудовища, които поглъщат хора и канута.“ Свещеникът им благодари за съветите, но заявява, че е заложено спасението на души – нещо, за което с радост би дал живота си, и че няма да се уплаши от чудовища.

На 7 юни те достигат голямо селище близо до днешния град Берлин, щата Уисконсин, населено от три племена. Маркет е особено впечатлен от маямите. Той отбелязва, че външният вид и темпераментът на това племе са приятни, въпреки репутацията им на воини. Те му позволяват да ги учи на християнството и го слушат с внимание. Когато групата напуска селището, двама маями ги придружават и им помагат да намерят пътя до река Уисконсин. След седемдневно гребане те достигат устието ѝ в Мисисипи. „След като изминахме 40 левги по този маршрут, стигнахме до устието на нашата река и на 42 градуса и половина географска ширина навлязохме безопасно в Мисисипи на 17 юни – с радост, която не мога да изразя“, пише Маркет.

Пътуват надолу по реката, докато околните гори отекват с хвалебствените им песни. На 25 юни достигат Айова, където установяват контакт с местните. Приети са радушно и заедно пушат лулата на мира. В следващото селище вождът подарява на Жолие един от синовете си за роб и моли Маркет да се застъпи за племето пред Великия Дух, когото и те искат да познаят. Поднася му калумет: свещената лула на мира, която при вдигане над главата кара и враговете да свалят оръжието. По-късно тя спасява живота им, когато враждебни индианци ги заобикалят – след като виждат калумета, те ги приютяват и нахранват.

При пристигането им в Ла Вантум местните жители ги посрещат като ангели от небето. Някои падат на колене и молят за прошка на греховете си. По нареждане на Маркет те разрушават храма на бога на войната и на негово място издигат параклис, който наименуват по прякора на река Мисисипи — „Непорочното зачатие“.

Туземците съобщават, че морето се намира на десет дни път надолу по течението, но ги предупреждават за враждебни племена, снабдени с европейско оръжие, както и за възможна среща с испанци, които могат да ги пленят. Поради това групата решава да се завърне. Жолие поема към Канада, за да разпространи новините за експедицията, а Маркет основава мисия сред индианците от Илинойс.

Скоро тежко заболяване от дизентерия го принуждава да се отправи обратно. Близо до Слийпинг Беър Пойнт той усеща, че краят му е близо, и моли спътниците си да го свалят на брега, за да приеме за последен път свето причастие. Умира на 18 май 1675 г. край устието на река, по‑късно наречена в негова чест „Пер Маркет“. След смъртта му спътниците го погребват край реката и отбелязват мястото с дървен кръст.

Две години по‑късно останките му са извадени и пренесени на друго място. Според запазена хроника четиридесет канута с представители на различни племена го съпровождат в последния му път. Повечето индианци са с боядисани в черно лица — обичай при траур.

Днес името на Жак Маркет носят университет, река, паркове и статуи, включително в родния му град, както и в сградата на парламента на Канада.

• 1. Става дума за мирни съглашения между местното индианско население и жители на сегашния щат Ню Йорк (б.р.).