Уилям Гладстон – премиерът с безупречен живот

Преди 216 години, на 29 декември 1809 г. в Ливърпул се ражда Уилям Юърт Гладстон. Той е четвъртият син на заможния търговец, земеделец и политик от партията на торите Джон Гладстон. Майка му Ани Макензи Робъртсън, макар и прикована на легло от тежка болест, ражда шест деца. Тя е жена със силна вяра в Бога и евангелски разбирания, които определят ценностите на всичките ѝ деца.

Човек със силни духовни убеждения, Уилям Гладстон заема редица държавни длъжности, между които и министър-председател на Англия. Избран за депутат на 22 години, той служи като такъв цели 65 години. Осъществява много реформи в Британската общност. Посветен на Бога англиканец, той е хуманитарист, познавач на Библията и човек на молитвата. Гладстон се стреми да основава всичките си решения на морални и духовни ценности. Срещу него са отправяни много нападки заради духовния му живот. Обвинявали са го в неморалност и други нередни постъпки, но той е преодолявал всяка атака. Уилям Гладстон гледа сериозно на службата си в политическия живот като на „благословено призвание“ от Бога. Веднъж казва на кралица Виктория: „Моят политически или обществен живот е най-хубавата част от живота ми. Полагам големи усилия да правя и избягвам това, което Господ Христос би искал да правя и избягвам.“

Израснал в дом на посветени християни, още като млад Гладстон посвещава живота си на Христос. Преди да започне политическа кариера, той сериозно обмисля да приеме свещенически сан, но когато влиза в парламента през 1832 г., приема това като призванието на живота си и повече никога не се колебае дали да продължи в него. Политическата му кариера продължава повече от 60 години.

Бил е председател на търговския съвет, секретар за колониите, канцлер на хазната и в продължение на четири мандата – министър-председател. Сред многобройните му постижения е разформироването на Ирландската църква, за да освободи римокатолиците от задължението да плащат данъци на Англиканската църква. Той подкрепя ирландския закон за земята, който защитава селяните. Провежда и важни реформи: прием на държавна служба след конкурс, тайно гласуване, премахване на продажбата на офицерски чинове в армията, забрана на бичуването на войници в мирно време, разширяване на образованието и реорганизация на съдилищата.

Въпреки тези успехи, той е противоречива личност. Не е харесван от кралица Виктория и има много политически съперници, сред които е и известният Бенджамин Дизраели.  През годините на политическата си дейност Гладстон постепенно се отказва от традиционните убеждения на торите за значението на ранга и привилегиите – убеждения, които Дизраели горещо отстоява. Макар че започва политическото си битие като водач на умерени тори, наречени „пийлити“, Гладстон има различни убеждения от консервативната партия. През 1852 г. той отказва предложението на лорд Дарби и Дизраели да влезе в техния консервативен кабинет, решително се противопоставя на бюджета на Дизраели и допринася за бързото събаряне на това правителство. Тези събития бележат разрив на Гладстон с партията на торите.

Така антипатията на Дизраели към Гладстон се засилва. Когато Гладстон става канцлер на хазната, Дизраели (предишен на този пост) отказва да му предаде традиционните одежди. Гладстон многократно ги изисква, а Дизраели изпраща уклончиви отговори. (Одеждите така и не са изпратени, а днес са изложени в дома на Дизраели в имението Хюгенден).

Идеалите, на които се основава обществената философия на Гладстон, се коренят в юдео-християнския морал. Сред тях той вярва: „Задълженията на управниците са строго и особено религиозни... Личнос­тите... са длъжни да пренасят в своите действия духа на възвишените истини, които са припознали.“ Освен че възприема политиката като „благословено призвание“, а Парламента – като мястото, къде­то християнските принципи могат да се приложат към „многобройните въпроси на времето“, Уилям Гладстон е неуморим защитник на свободата като общочовешка ценност. За него свободата е основно условие за съвършенство в човешките неща, а християнската му съвест го води да упражнява властта с цел да облекчава бедните, болните и страдащите. Не е случайно, че в една колониална империя, която изгражда външнополитическите си отношения на основата на своя финансов и геополитически интерес, Гладстон е твърд защитник на онеправданите, дори и когато тази позиция е в ущърб на страната му. Забележителен пример за това е реакцията му спрямо зверствата, извършени от османските турци срещу българите в Батак.

През 1876 г., когато в българските земи избухва Априлското въстание, Григор Начович, един от ръководителите на южно­славянското освободително движение, се свързва с Уилям Гладстон. Информацията за изколването на 5000 мъже, жени и деца в Батак достига до Гладстон чрез активното съдействие на протосингела на Пловдивската митрополия, архимандрит Методий Кусев. Той излага събраните доказателства за трагедията на българския народ на събитие в Робърт колеж1, на което присъстват Джордж Уошбърн, д-р Албърт Лонг, дипломатически представители на европейските страни и кореспонденти на западни вестници. Веднага след срещата си с архимандрит Методий, Алберт Лонг отпътува за Англия. Той се отдава изцяло на битката на либералната опозиция, целяща да се създаде „българската агитация“.

Лонг предава наличната информация на английската преса, говори с либералните активисти и обсъжда ситуацията в България с Гладстон. През същата година Гладстон публично се проявява като защитник на освобождението на България. От юли до септември 1876 г. той повдига в Англия въпроса за ужасите след Априлското въстание в известната „Българска агитация“ и взема дейно участие в организирането на обществено движение против източната политика на Бенджамин Дизраели.

През 1876-1877 г. Гладстон написва „Българските ужаси и Източният въпрос“, както и „Уроци по клане“. Поради документалната си стойност и достоверно излагане на фактите за жестоките изстъпления на Османската империя в потушаването на Априлското въстание, тези съчинения се превръщат в ключови писмени свидетелства. Те показват на цялата общественост в Европа и САЩ нуждата от подкрепа на християнското българско население, оставено на произвола на османската злоба. Така застъпничеството на Гладстон и участието му в събитията, довели до освобождението на България, не може да се подценява.

Интересите и дарбите на Уилям Гладстон се простират отвъд политиката. Той е превъзходен лингвист, класически учен и плодовит автор, който често сътрудничи на рецензии и списания. От перото му излизат статии на най-различни теми, включително поезия, конституционна политика, икономика и църковна история.

Той обича природата и практикува активни физически упражнения. Освен това, въпреки че изисква много от себе си, често намира време за лична благотворителност. В по-късните си години написва няколко труда в защита на християнската вяра. Веднъж публично дебатира с известния агностик Т. Х. Хъксли относно разказа за Сътворението на света в книгата Битие.

„Великият старец“ се оттегля от политическия живот в началото на 1894 г. Той пътува много и продължава да пише по различни теми. След смъртта си през 1898 г. е погребан в Уестминстърското абатство. От всички многобройни възпоменания в негова памет може би най-краткото и най-простото е най-красноречиво. Лорд Солсбъри го нарича „велик християнин“!

• 1. Робърт колеж е американско училище в Цариград, Турция. Основан през 1863 година, той е второто най-старо американско училище в света извън Съединените щати, след Американския колеж в София, България. Б.ред.