Избори под ключ

През 1268 г. един кръстоносец е отзован от Близкия изток, където воюва срещу настъпващите към Европа мюсюлмански войски. Светското му име е Тедалдо Висконти от Пиаченца. Той напуска бойното поле и своите съратници, като цитира откъс от един псалом: „Ако някога те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми умението си“ (Пс. 137:5).

Следват две години и девет месеца (!) политически и вътрешноцърковни борби, докато през 1271 г. Тедалдо Висконти става папа Григорий X. На следващата година той обявява, че в Лион ще се проведе църковен събор, за да се потърсят възможности за сключване на уния с Източноправославната църква, с която Рим е в схизма от около две столетия.

Византийският император Михаил VIII Палеолог обещава на папата да търси помирение между двете църкви – най-вече за да осуети плановете на т.нар. Първа анжуйска коалиция, насочена срещу Византия с цел отнемане на Константинопол, след като византийците си го връщат през 1261 г. Същевременно възстановената Византийска империя очаква да получи финансова помощ от Запада за нейната война с мюсюлманите в Мала Азия и Ориента. Решението за свързване на двете основни християнски църкви в Лион получава пълно одобрение от двеста католически епископи и от пратениците на императора. Вселенският патриарх Йосиф Галесиот, който се обявява против обединението, е предварително свален и заменен от застъпник на съюза чрез уния: Йоан XI.

В Лион се стичат стотици епископи, кардинали, абати и духовници с по-нисък ранг. Испания, Германия, Италия, Франция и Англия изпращат големи делегации. Месец след началото на събора също се появяват представители на гръцки православни църкви. Някои по-малки държави и религиозни ордени също изпращат делегати.

Заобиколен от кардинали, Григорий открива събора на 7 май 1274 г. с проповед. Той цитира думите на Христос към учениците Му по време на вечерята в горницата: „Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас“ (Лука 22:15). Съборът има няколко цели. Но може би най-близката до сърцето на папата е освобождаването на Йерусалим, който е под мюсюлмански контрол. „Трябва да тръгнем на поход за спасяването на гроба Господен“, настоява той.

Въпреки желанието на Григорий X на събора да се вземе решение за организиране на девети кръстоносен поход, всичките му усилия в тази насока остават напразни. За тази цел папата предлага да се сключи стратегически съюз с владетеля на Илханат1 Абака хан, чийто представител на събора приема кръщение в знак на солидарност към идеята и сериозността на предложението. Но и това не помага.

Съборът постига издаване на т. нар. „Лионска уния“ за съюз с Източноправославната църква. Но години по-късно това съгласие се разваля и двете църкви продължават да са разделени до ден днешен.

От този Втори лионски събор2 обаче остава едно трайно решение. Това е начинът, по който Римокатолическата църква избира папа. След своето продължително и навярно мъчително избиране Григорий X издава апостолическата конституция Ubi periculum, в която се постановява, че кардиналите трябва да бъдат затворени в уединение cum clave (лат. „под ключ“, конклав) и не могат да напуснат конклава, докато не изберат нов римски епископ.

При избора на Григорий X кардиналите най-сетне стигат до решение, но причината е, че миряни разрушават покрива на мястото на заседанията и ги излагат на природните стихии.

През 1492 г. конклавът се провежда за първи път в Сикстинската капела на Апостолическия дворец в Рим, а от 1878 г. това е мястото на всички следващи папски конклави. Изборите се провеждат с тайно гласуване, като за избирането на нов папа е необходимо мнозинство не по-малко от две трети от гласовете на участващите кардинали. Помещението се отваря едва след избирането на нов папа. Изборът се известява с бял дим от комин над Сикстинската капела. Димът се образува чрез изгаряне на бюлетините за гласуване с добавка на специални вещества. Ако димът е черен, това означава, че гласуването е неуспешно и папа все още не е избран.

Съборът се съгласява отсега нататък да затваря кардиналите, докато не вземат решение, а също да ограничава дневната им храна. Всичко това трябва да ги накара да предприемат по-бързи действия по отношение на избора. След единадесет дни без решение например са им позволени само хляб, вино и вода. Подобно ограничение цели да насърчи по-скоростния избор на нов папа.

Дали не би било разумно да се поучим от решението на Втория лионски събор? Ако и нашите духовни водачи се избираха „под ключ“, дали пък изборите ни нямаше да бъдат по-сполучливи?

• 1. Монголско ханство, създадено през XIII в. на територията на днешен Иран и няколко околни държави. (Б.р.)
• 2. Първият събор в Лион се е състоял през 1245 г. (Б.р.)