Речта на Хенри Гарет

На 12 февруари 1865 г. галериите на Конгреса на Съединените щати са препълнени. И чернокожи, и бели се борят за място, за да вземат участие в историческия момент. За първи път в историята на републиката чернокож – и то бивш роб – се готви да говори пред парламента.

Президентът Ейбрахам Линкълн е помолил презвитерианския свещеник Хенри Хайланд Гарнет да изнесе проповед в Камарата на представителите на Съединените щати. Други национални лидери са добавили своето одобрение. На тази дата, само две седмици след ратифицирането от Камарата на представителите на XIII-та поправка на Конституцията на САЩ за премахване на робството и месеци преди официалния край на Гражданската война през април 1865 г., Хенри Гарнет е готов да произнесе една от двете най-важни речи в живота си.

Роден като роб в Мериленд през 1815 г., на деветгодишна възраст той бяга с баща си и други роднини. Квакерите им помагат по пътя към свободата. В крайна сметка бегълците се установяват в Ню Йорк, където Хенри получава образование. Тъй като не успява да си намери работа, той става моряк, въпреки че на 15 години е ранен в крака. (В крайна сметка се налага да му ампутират болния крак до бедрото.) При завръщането си от плаване до Куба, той открива, че домът му е нападнат от ловци на роби, а сестра му е заловена. Баща му е успял да избяга през прозореца на горния етаж. Вбесен, Хенри си купува нож и тръгва по улиците, за да си отмъсти. Приятели обаче го убеждават да се укрие.

През 1835 г. следват още по-сериозни поводи за напрежение. Заедно с още тринадесет чернокожи ученици е приет в академията „Нойс“ в гр. Канаан, щата Ню Хемпшир. На 4 юли те се обявяват за премахване на робството. Това разгневява местните бели. Няколко седмици по-късно белите завличат дървената училищна постройка в едно блато. Макар и тежко болен, Хенри успява да избяга. Прекосява планините и стига до Ню Йорк, където се качва на един параход. Приятелите му разстилат палта на палубата, за да го завият. Два месеца е прикован към легло. След това е поканен да учи за свещеник. Още преди да бъде ръкоположен, Хенри започва да пастирува в една църква. По-късно става презвитериански мисионер в Ямайка.

През 1843 г., 22 години преди забраната на робството, Хенри Гарнет произнася реч на Националния негърски конгрес в гр. Бъфало, щата Ню Йорк, и привлича вниманието на цялата страна. В словото си той многократно използва добре познатия и в българското освободително движение призив „Свобода или смърт“. Гарнет призовава четирите милиона роби в Америка да се вдигнат на бунт. „По-добре е всички да умрете – да умрете незабавно, отколкото да живеете като роби“, призовава той.

Гарнет заявява, че християни да поробват езичници в християнска държава и да ги държат в езичеството е също толкова богопротивно, колкото и обратното – езичници да поробват християни и да ги излагат на своята езическа религия. Хенри Гарнет изобличава „изключителната греховност на робството“ и предупреждава „за бъдещия съд и за справедливото възмездие на разгневения Бог“ срещу всички „въплътени дяволи“, които поддържат човеконенавистната робска система. „Ако трябва да кървите, нека това стане веднага – по-добре да умрете като свободни хора, отколкото да живеете като роби.“ Щом на робите не е позволено да спазват Божиите закони, поучава той, те имат моралното задължение да се отърват от порочната потисническа система.

В тази своя ранна реч Гарнет безмилостно бичува проклятието на американското робство, което обрича поколения от „децата на Африка“ на робство, по-лошо от египетското, тъй като не им се позволява дори да практикуват вярата си в Господния ден. Тези клетници са заловени в родината си и са прекарани през океана от хора, наричащи се християни. Колонизаторите на Америка първоначално обвиняват Англия, че е пренесла социалния порок на робството в Новия свят. Но ето че след обявяването на независимостта на САЩ и отделянето им от британското управление робството в Америка не само че не е изкоренено, а става по-зло и жестоко.

Втората историческа реч на Гарнет е произнесена в парламента, вече след обявяването на робството за незаконно. Тя е озаглавена „Нека чудовището да загине“. В нея той сравнява хората, които държат роби, с фарисеите, обвинени от Исус, че стоварват тежки бремена върху други, а самите те отказват да си мръднат пръста. „Чудовището“, което той атакува, е робството. Дори и по това време мнозина бели граждани на САЩ са го възприемали като „особена институция“, а не като „демон, на когото народът се е покланял“ и като зло, което трябва да бъде премахнато завинаги.

Гарнет възкликва: „Велики Боже! Да се опитвам да заробя Гавраил или Михаил е по-вероятно, отколкото да се опитам да заробя човек, създаден по Божия образ и подобие и за когото е умрял Христос! Робството е да изтръгнеш човека от високото място, на което е бил издигнат от Божията ръка, и да го свалиш до нивото на грубите твари, да го превърнеш в другар на коня и съратник на вола.“ Гарнет завършва речта си с думите: „Нека смъртната присъда срещу робството, произнесена от 38-ия конгрес, бъде потвърдена и изпълнена от народа! Нека гигантското чудовище загине!“

Скоро след като го назначават за посланик на САЩ в Либерия, където живее дъщеря му Мери Гарнет Барбоза, Хенри умира там след кратко боледуване от малария на 13 февруари 1882 г. Видният аболиционист е погребан с почести от либерийското правителство.

Александър Крамъл описва този момент така: „Погребаха го като владетел в земята на бащите му – този знатен мъж, в чиито вени тече кръвта на редица вождове. Цялата военна сила на столицата на републиката се събра, за да отдаде последна почит и уважение. Президентът и неговият кабинет, всички министри, ректорът, професорите и студентите от колежа, големи групи граждани от речното селище, както и жители на града, присъстваха като опечалени на неговата кончина. Благородна почит му бе отдадена от п-р Е. У. Блайдън, доктор на науките, един от най-добрите учени и мислители в страната. На всяка крачка при тържествената процесия се чуваха изстрели от миниатюрни оръдия.“

Така е изпратен във вечността един от най-смелите и знакови черни проповедници, направил много за изкореняването на робството в Америка.