Уилям Тиндейл и неговият библейски превод

Уилям Тиндейл (William Tyndale) е ренесансов протестантски преводач на Библията на английски език. Роден е през 1494 г. в графство Глостършър, Англия, а е изгорен на клада по обвинение в ерес през 1536 г. във Филфорд, близо до Брюксел.

Уилям следва в Оксфордския университет, а след това е назначен за преподавател в Кеймбридж. Изучава и ползва седем езика, включително гръцки и еврейски.

След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г., редица византийски учени бягат от превзетата византийска столица и отиват на Запад, като пренасят със себе си значително количество литература на гръцки език, включително и библейски текстове. Това дава възможност на богословите на Запад да се запознаят и да изучават Новия завет вече не само на латински, но и на езика, на който е написан първоначално от апостолите. 

През 1521 г. Уилям Тиндейл се включва в сбирките на група интелектуалци хуманисти. Постепенно достига до убеждението, че Библията притежава единствения авторитет да определя доктрини и практики в Църквата и че всички хора трябва да могат да четат Писанието на собствения си език, за да се освободят от предразсъдъците, дължащи се на нейното непознаване. Възприема евангелската истина за оправдание чрез вяра в Исус Христос и изповядва, че всички вярващи са свещеници. 

Като отчита, от една страна, нуждата и търсенето на Писанието на говорим език, а от друга – новите възможности на книгопечатането, през 1523 г. Уилям Тиндейл започва работа по превод на Новия завет на говорим английски пряко от гръцки, а не от латински език. За тази цел той използва гръцкото Евангелие, издадено от Еразъм Ротердамски1, което следва оригиналния текст с известни изменения, дължащи се на еволюцията на езика за четири века. Гутенберг вече е изобретил печатната преса и през 1516 г. Еразъм използва новата технология на издателство Фробен в Базел, за да издаде своя Нов завет. Две години по-рано опит за подобно издание прави и кардинал Хименес Франциско де Киснерос, архиепископ на Толедо (Испания), но папата забранява то да се разпространява свободно2.

По това време английският крал Хенри VІІІ все още е смятан за „защитник на вярата“ (defensor fidei) и не е предприел политически стъпки за откъсване от Рим. Работата на Тиндейл бива спъвана от висшето английско духовенство. Тогава той заминава за Германия и издава своя превод (все още частичен) в Кьолн през 1525 г., с подкрепата на заможен търговец. Отново преследван от властите, той пристига във Вормс, където успява да осъществи ново издание. Няколко копия от този труд са внесени нелегално в Англия през 1526 г.

След това Тиндейл започва да работи върху превода на Стария завет и през 1530 г. успява да отпечата Петокнижието в самостоятелно издание в Марбург. Намеренията му да продължи работата си обаче са прекъснати от арест в Антверпен, където се надява да намери по-спокойно място. Осъден е като еретик и е екзекутиран чрез удушване, а по-късно, през 1536 г., тялото му е изгорено във Филфорд, Белгия.

Въпреки това опитът на Рим да задуши неговото дело се проваля, защото за десетте години от първото издание до неговата смърт в Европа вече са разпространени около 18 000 печатни копия на Новия завет на английски. През 1535 г., почти десет години след трагичната кончина на Тиндейл, Майлс Ковърдейл3 публикува първото пълно печатно издание на Библията на английски език.

През 1536 г. крал Хенри VІІІ предприема важна стъпка. Макар че е враждебно настроен към протестантството на Лутер, след като вече е откъснал Англиканската църква от папата, той се вслушва в съвета на канцлера Томас Кромуел и на кентърбърийския архиепископ Томас Кранмър и позволява издаването на Свещеното писание на английски език. През 1539 г. преводите на Тиндейл и Ковърдейл са ревизирани и публикувани под формата на така наречената Голяма Библия. Крал Хенри VІІІ разпорежда това издание, придружено от т. нар. Десет клаузи, да се разпространи във всяка енорийска църква и да бъде относително достъпно за всеки, който иска да го чете.

Преводът на Уилям Тиндейл се отличава с добър баланс между академично изследван текст и опростена, но одухотворена словесност. Той поставя основата на един своеобразен „английски стил“ преводи, който ще служи в продължение на векове като образец на следващи издания на Библията.

• 1. Първото печатно издание на Новия завет на Еразъм (Базел, 1516 г.) дава начало на поредица от подобни трудове, която днес е известна като Textus Receptus.
• 2. Кардинал де Киснерос е първият издател на Новия завет на гръцки език в Западна Европа (1514 г.). Той изпълнява висшата длъжност на изповедник на кралица Изабела І и дори заема поста на Велик инквизитор в продължение на няколко години.
• 3. Майлс Ковърдейл (1488-1569 г.) е английски духовник, проповедник, преводач и автор на химни, споделящ реформаторските убеждения на пуританите. Довършва превода на Стария завет, започнат от Уилям Тиндейл.