Учен, който е и свещеник, или свещеник, който е и учен?

Има немалко хора, които съчетават в себе си различни дарби и таланти. Но изключителна рядкост е цял живот да се подвизаваш едновременно на две трудни професионални поприща. Такава личност е бил Жорж Льометр. За него не можем да кажем, че е учен, който е станал свещеник, нито пък че е свещеник, който е станал учен. Той е бил и двете – при това от ранната си младост. Още като ученик той открива своето двойно призвание и му остава верен до край.

Жорж Анри Жозеф Едуар Льометр (Georges Lemaître) се ражда на 17 юли 1894 г. в Шарльороа, Белгия, като най-голямото от четирите деца в семейството на индустриалец. Гимназиалното му образование е с класически профил: в йезуитския колеж в родния му град. След това, макар че вече е бил уверен в двойното си призвание, младият Жорж удовлетворява молбата на баща си първо да следва инженерство в Католическия университет в Льовен. След избухването на Първата световна война, той се записва доброволец в армията, служи 4 години като артилерийски офицер и дори е отличен с орден за храброст. След завръщането си в университета се насочва към математиката и защитава докторат през 1920 г. После, без забавяне, постъпва в богословската семинария в Мехелен (Мален) и през септември 1923 г. е ръкоположен за католически свещеник.

Но ето че науката отново зове Льометр. Почти едновременно с ръкополагането си, той получава две изследователски стипендии: от белгийското правителство и от една американска фондация. Така започва научна работа в Кеймбридж, Англия. Към онзи момент ръководител на астрономическата обсерватория в този престижен университет е блестящият астрофизик сър Артър Едингтън. Младият свещеник има привилегията да се учи от него, както и от бащата на ядрената физика, Ърнест Ръдърфорд. Това е период от изключително значение за модерната физика, често определян като „Втората научна революция“. През първите две десетилетия на XX век са изградени Специалната и Общата теория на относителността. Това дава възможност да се изучава с научни средства – за пръв път в историята – еволюцията на цялата Вселена. Така космологията вече е не само направление във философията, но се оформя и като дял от астрофизиката. Решенията на уравненията на Айнщайн, свързващи геометрията на пространство-времето с разпределението на материята в него, показват, че Вселената не може да бъде статична – тя трябва или да се свива, или да се разширява. Самият Айнщайн не е доволен от тези изводи и се опитва да „спаси Вселената“ чрез промени в теорията си. Опитите му се провалят, за което Жорж Льометр ще изиграе ключова роля.

Льометр прекарва академичната 1924-1925 г. в Харвард (САЩ), където работи с водещи специалисти в астрономичните наблюдения като Харлоу Шепли. От тях той научава, че повечето далечни мъглявини1 се отдалечават от нас. Това ново за времето си откритие го вдъхновява да напише статия, с която предлага съответното теоретично обяснение: разширение на цялата Вселена. Статията първоначално е публикувана във френскоезично списание, което има ограничена аудитория. Тя обаче веднага е оценена по достойнство от Едингтън, който урежда превода ѝ на английски и съответно публикуването ѝ през 1931 г. в престижното и известно по цял свят списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society („Месечни съобщения на Кралското астрономично дружество“). Така работата на Льометр получава широк отзвук и носи на автора си световна известност. Допълнителна роля за това изиграва и един междувременно твърдо установен наблюдателен факт: правата пропорционалност между разстоянието до една галактика и скоростта ѝ на отдалечаване от нас2.

Междувременно Жорж Льометр се е завърнал в родната Белгия и става професор в университета в Льовен. Пак през 1931 г. той прави следваща крачка в своята космологична теория: с кратка статия, побираща се на едва една колона в знаменитото списание Nature и озаглавена „Началото на света от гледна точка на квантовата теория“. Льометр издига радикалната идея, че някога, преди още да са съществували пространство и време, цялата Вселена е била събрана в единствен „първоначален квант“. (Впоследствие той ще нарече това състояние „първичен атом“ или, по-картинно, „космическо яйце“.) В хода на разширението ѝ, този квант е започнал да се разпада на по-малки – по подобие на радиоактивните процеси. Льометр пояснява:

„Понятията за пространство и време не биха имали смисъл в самото начало; те придобиват определен смисъл, когато първоначалният квант се е разделил на достатъчно голям брой кванти.“

Това е първата пряка формулировка на концепцията, залегнала в т.нар. Теория за Големия взрив. (Вж. поредицата от статии по тази тема в списание ХАРТА.) Льометр обаче не борави с такова понятие; всъщност, то е било подигравателно и е изковано от противници на теорията. За немалко учени от епохата е било много трудно да приемат, че Вселената е имала свое начало и, съответно, крайна възраст. На почти всички им се искало тя да е съществувала вечно. Фактът, че Льометр е свещеник, възбуждал допълнителни подозрения, че теорията има чисто религиозни корени. Самият той неизменно подчертава в публичните си лекции, че между науката и религията няма конфликт, и предупреждава, че двете области не бива да се смесват. Присъстващият на една от такава лекция Айнщайн му отдава дължимото с думите: „Това е най-прекрасното и удовлетворително обяснение на Сътворението, което някога съм чувал.“ А един журналист от „Ню Йорк Таймс“ по онова време отбелязва: „Неговите [на Льометр – б.а.] виждания са интересни и значими, не защото той е католически свещеник, нито защото е един от водещите специалисти по математична физика на нашето време, а защото той е и двете.“

В свое изказване на конгрес в Мехелен през 1936 г. Льометр определя ролята на вярата в призванието на един учен така:

„Един учен, който е християнин, разполага със същите средства, както невярващият му колега. Той притежава и същата свобода на духа; най-малкото, ако разбирането му на религиозните истини е на същото ниво както научната му подготовка. Той знае, че всичко е създадено от Бога, но знае и че Бог не замества Своите създания [при дейността им – б.а.]. Вездесъщата божествена дейност навсякъде е съществено скрита. Върховното Битие не може да бъде сведено до научна хипотеза. Божественото откровение не ни научава на това, което сме способни да открием сами; поне в случаите, когато тези истини за природата не са необходими, за да разберем дадена свръхествена истина. Затова ученият християнин работи свободно, с увереността, че изследванията му не могат да влязат в конфликт с неговата вяра. Може би той има дори известно предимство пред невярващия си колега. И двамата се стремят да дешифрират многообразната сложност на природата, в която се застъпват и смесват различни стадии от дългата еволюция на света, но вярващият има предимството да знае, че енигмата е разгадаема; че кодът, стоящ зад нея, в крайна сметка е написан от интелигентно Същество, и поради това задачите, поставени от природата, могат да бъдат решени, а трудността им е съразмерна с настоящите и бъдещите способности на човечеството. Вероятно това няма да му осигури нови ресурси за изследванията му, но ще подхрани у него онзи здравословен оптимизъм, без който никое постоянно усилие не може да бъде полагано продължително време. В определен смисъл, ученият може да мине и без своята вяра в работата си – не защото тази вяра може да му попречи при изследванията, а защото не е пряко свързана с научната му дейност.“

През втората половина на живота си Льометр последователно съчетава поприщата си на учен и на Божий служител. През 1936 г. той е избран за член на Папската академия на науките, а от 1960 г. до смъртта си той е неин председател. Удостоен е и с почетната титла монсиньор („почетен прелат на Негово светейшество“). Освен с космология, той се занимава и с различни чисто математични проблеми, както и с числени методи. Показва нарастващ интерес към развитието на компютрите, програмирането и лингвистиката. По време на Втория Ватикански събор (1962-1965), папа Йоан XXIII го моли да се включи в работата на Комисията по въпросите за контрола на раждаемостта. Льометр отказва поради влошеното си здраве, а със свой колега споделя, че за един математик е опасно да излиза извън областта си на компетентност.

Жорж Льометр умира на 20 юни 1966 г. Малко преди това той научава за откриването на космическото микровълново (реликтово) излъчване – едно от силните наблюдателни свидетелства за Големия взрив.

• 1. Впоследствие се оказва, че те са подобни на нашата Галактика (Млечния път) гигантски звездни системи - и затова ще бъдат наречени „галактики“.
• 2. Т.нар. закон на Хъбъл.