Галилей се изправя пред Инквизицията

Мнозина определят Галилео Галилей (1564-1642) като баща на модерната наука. Трудно е да се изброят, дори накратко, заслугите му за нейната поява и бурно развитие към края на XVI и през XVII век, в епохата на т. нар. „Първа научна революция“. През 1613 година той става един от първите изследователи, насочили към небето пет години по-рано изобретения в Нидерландия телескоп. Нещо повече, Галилей усъвършенства прибора и това му позволява да наблюдава подробности от лунната повърхност, да открие слънчевите петна, най-големите 4 спътника на Юпитер, фазите на Венера и пръстените на Сатурн (макар и видими просто като точки). Неговите изследвания дават мощен тласък на по-нататъшен напредък в астрономията – по съвременни оценки1, трудът му „полага основите за много от модерните космически мисии и телескопи“.

Ала едно преобладаващо мнозинство в тогавашната Римокатолическа църква и в академичните среди се придържало твърдо към философския възглед на Аристотел, че Земята е центърът на Вселената. Галилей влязъл в остър сблъсък с утвърдени авторитети и това му спечелило мощни врагове. Науката, религията и политиката на века се преплели по опасен начин.

Някои страници от живота на Галилей

На 16-годишна възраст Галилей постъпва в университета в родната си Пиза. Първоначалното му намерение е да следва медицина, но скоро се насочва към математиката. Напуска университета, без да получи някаква степен, което не му попречва през периода 1589-1610 да оглави Департамента по математика - най-напред в Пиза, а сетне в Падуа. За това са спомогнали добрите препоръки на авторитетни учени; вероятно и от Кристофер Клавиус, изтъкнат астроном-йезуит, изиграл водеща роля за григорианската календарна реформа2.

Галилей бил практикуващ католик, но животът му не винаги се отличавал с почтеност. От безбрачното съжителство с Марина Гамба му се раждат две момичета и едно момче. Момичетата остават без упоменат баща в кръщелното си свидетелство и по-късно трябва да бъдат изпратени в манастир, за да има кой да ги издържа. Момчето е узаконено като син на Галилей едва в пълнолетната си възраст.

Галилей конструира първия си телескоп през 1609 г. и открива „звезди“ (всъщност, спътници) в орбита около Юпитер. За да спечели благоволението на могъщата и влиятелна фамилия на Медичите – и по-точно на Козимо II Медичи, великия херцог на Тоскана – ученият предлага тези космически тела да бъдат наречени „звездите на Медичите“. Откритието му го превръща в знаменитост в Италия. Козимо II го назначава за астроном и философ към дома на Медичите: позиция, която ще допринесе за разнасяне на славата му из Европа.

Скоро Галилей установява, че повърхността на Луната е скалиста и изпълнена с кратери. Това оборвало господстващото схващане, че тя е съвършено гладка. Мнозина вярвали, че Бог може да създаде само съвършени небесни тела, а най-съвършеното тяло (по Платон) е сферата – следователно, Луната и останалите планети и спътници би трябвало да бъдат идеални кълба. Освен това, Галилей се противопоставя на Аристотеловия възглед, че Земята е поставена в центъра на Вселената, като влиза в публична полемика с общоприетите разбирания на учените и богословите на епохата.

През 1633 година Галилей е призован да се яви пред Инквизицията, създадена четири века по-рано за разследване и евентуално наказание на еретици3. Той трябвало да изложи подробно твърденията си в полза на хелиоцентризма, като ги определя като „неумишлени“ (т.е. не с цел да заблуди читателите си). В крайна сметка Инквизицията го осъжда по „силно подозрение за ерес“. Заплашен от изтезания, Галилей е заставен да се отрече от теорията си.

Каква всъщност е била теорията на Галилей?

Безспорният днес астрономически факт, че Слънцето е в центъра на Слънчевата система, е бил смятан за небиблейско твърдение от повечето християни по онова време. Всъщност Галилей възприема теорията на Николай Коперник, наречена „хелиоцентризъм“ и публикувана първоначално през 1543 г. От друга страна, геоцентризмът водел началото си от съчиненията на гръцките философи, а не от библейското богословие.

През 1616 година Галилей издига своя теория за приливите – в есето „Беседа за приливите“, структурирано под формата на писмо до италианския кардинал Алесандро Орсини. В него ученият изтъква, че движенията на прилив и отлив в моретата са резултат от околоосното въртене на Земята и от орбиталното ѝ движение около Слънцето. Макар че не отчита някои други физични фактори, тази догадка била правилна.

Защо Галилей си навлича неприятности с църквата?

По времето на Галилей т.нар. „Свещена Римска империя“ (всъщност, германска) обхваща огромни територии в Европа. За съществуването ѝ били изтъквани богословски основания; тя била схващана като наследник на единната Римска империя, а нейният монарх – като Божий управник на земните дела. Затова в нейните граници доктрините на църквата били закон. Макар и вярващ, Галилей отстоявал непоколебимо „натуралната философия“, както се наричала тогава зараждащата се природна наука, и водещата ѝ роля в разкриването на реда и красотата в Божието творение.

Римокатолическата църква била възприела Аристотеловата идея, че Земята е поставена в центъра на Вселената. Концепцията била интерпретирана с богословски аргументи: човекът единствен е създаден по Божия образ, а Земята е определена за негово обиталище4 и – следователно – тя трябва да се намира в центъра на целокупното Божие творение. Изказванията на един влиятелен учен като Галилей в полза на хелиоцентризма изглежда оспорвали авторитета на църквата и заплашвали да  предизвикат публични насмешки към нейното учение. Папа Урбан VIII осъзнавал опасността и вероятно се страхувал от революционни промени в обществото и в традиционните църковни доктрини. Самият Галилей продължавал да налива масло в огъня, настоявайки, че книгата на природата „е написана на езика на математиката... без чиито символи не можем да разберем и думичка от нея; без която напразно се лутаме като в тъмен лабиринт“. Такива изказвания можели да хвърлят сянка от съмнение върху ролята на Библията за познанието.

Всичко това се случвало в смутни времена за Римокатолическата църква. На север от Алпите Реформацията вървяла с пълна сила почти столетие. Тридентският събор, завършил през 1563 г., бил дал началото на Контрареформацията, като последователно отхвърлил и осъдил протестантските учения. Папската институция се клатела и била готова да посрещне на нож всичко, което миришело на непокорство или на атака срещу нейния авторитет. Този исторически контекст обяснява защо теорията на Коперник не била възприета като особена заплаха към датата на нейното публикуване (1543 г.), а едва след преоткриването ѝ от Галилей.

Галилей се явява за пръв път пред Инквизицията през 1616 година. Тогава той не е подложен на разпити, но бива предупреден да не разпространява хелиоцентрични възгледи. Той не е единственият засегнат от надигащия се конфликт. През същата година Римокатолическата църква временно забранява съчинението на Коперник За въртенето на небесните сфери („докато не бъде коригирано“), в което той защитавал схващането си, че Слънцето е в центъра на Вселената.

През 1624 г. папа става Урбан VIII, който е бил стар приятел на Галилей и почитател на научния му талант. Той веднага се превръща и в негов покровител. По онова време да бъдеш приет на аудиенция при папата било голяма рядкост. Галилей е удостоен с цели шест, продължили по над един час! Той използва възможността да изложи и защити възгледа си за хелиоцентрична Вселена. Папата му позволява да публикува трудове върху Коперниковата теория, стига да я представя като хипотеза, а не като научни факти. Галилей обещава, че ще спазва тази договорка.

Ала осем години по-късно обещанието е нарушено. Пред 1632 г. Галилей публикува съчинението си Диалог относно двете главни световни системи. В тази книга има трима герои, обсъждащи теми, които Галилей е искал да постави на общественото внимание. Първият, наречен Симплициус (от лат. „прост“; „с прост ум“), представлявал неговите опоненти, вторият, Салвиати, отстоявал възгледите на самия Галилей, без да го споменава по име, а третият служел като своеобразен модератор на дискусията.

Галилей имал големия недостатък да изказва язвително мнението си и да дава воля на раздразнението си, когато му противоречат. Това се чувствало в новата му книга. Мнозина разпознали в лицето на Симплициус карикатурен образ на самия Урбан VIII. Нахалството на учения от Пиза възмутило папата – той оттеглил покровителството си и свикал Инквизицията, за да разследва Галилей по обвинения в ерес. Комисията по делото се състояла от десет кардинали.

Делото срещу Галилей

В крайна сметка Галилей е обявен за виновен, като присъдата му се състои от три части:

1. Кардиналите обявяват, че Галилей е „силно заподозрян в ерес“ и че възгледът му е в противоречие с Писанието. Те го приканват да „се отрече от, да прокълне и да презре“ досегашните си разбирания.

2. Инквизицията осъжда Галилей да лежи в затвора, но още на следващия ден присъдата е смекчена на домашен арест, под който ученият ще остане до края на живота си.

3. Диалог относно двете главни световни системи е забранен. Забранено е и публикуването на всички останали трудове на Галилей, включително бъдещи такива.

Великият учен бил съкрушен. Оказал се оплетен в мрежа от заблуди и омраза. Близо 70-годишен, изправен пред Инквизицията на 22 юни 1633 г., той храни надежда за поне две промени в декларацията, която съдиите настоявали той да подпише. „Не ме карайте да казвам, че не съм бил добър католик“, умолява той, „защото съм и ще остана такъв, независимо какво говорят враговете ми. И не мога да кажа, че съм възнамерявал да заблуждавам някого, особено с публикуването на моята книга. Предоставих я с чиста съвест на църковните цензори и я публикувах, едва след като получих официално разрешение.“

Съдиите се съгласяват с довода му. И съответно променят някои думи в подготвената за него „изповед“. Защото, както и той добре знае, повечето от тях споделят мнението му, че Земята се върти около оста си и се движи по орбита около Слънцето. Галилей коленичи и повтаря на глас редактирания текст на декларацията. Той, „силно заподозреният в ерес... е смятал и вярвал, че Слънцето е центърът на света и е неподвижно, а Земята не е центърът и се движи...“ После подписва и друго заявление. „Аз, подписаният Галилей Галилей, се отрекох, заклех, обещах и се обвързах с казаното по-горе; и като свидетелство за истинността му подписвам със собствената си ръка настоящия документ за моето отричане и го изчетох на глас дума по дума в Рим, в манастира на Минерва, на 22-ия ден от юни, 1633 година.“

За тази тъжна развръзка допринасят поне още две обстоятелства. Едното е характерът на самия Галилей. Неговото тщеславие, саркастични думи, презрение към по-ограничените умове и някои изказани от него полуистини му спечелват яростни врагове сред интелектуалците в тогавашна Европа, особен сред йезуитите. Второто обстоятелство е съпротивата срещу откритията на Галилей от страна на мнозинството „натурални философи“, почитатели на Аристотел. Папата и кардиналите едва ли биха предприели нещо срещу великия физик, ако десетки от тези академични авторитети не са смятали, че той греши. Някои от тях били лично наранени в спорове с него, докато други настоявали за солидни научни доказателства на теорията му. Истината е, че по това време Галилей не е разполагал с такива – независимо от вече публикуваните трудове на Кеплер за планетните движения. Неоспорими свидетелства за движенията на Земята около Слънцето (т.нар. „паралактично отместване на звездите“) и около собствената си ос (т.нар. „махало на Фуко“) ще бъдат получени от учените чак два века по-късно.

Галилей след осъждането

Папа Урбан VIII остава разгневен на Галилей и отклонява всякакви по-късни опити за помилването му. Все пак той не допуска ученият да бъде подложен на изтезания. Към онзи момент Галилей вече е бил възрастен и донякъде болнав; обикновено църквата е била милостива към хора в такова състояние. Едно от наложените му наказания било да рецитира седемте покаятелни Псалма5 веднъж на седмица, в продължение на три години. Инквизицията се погрижва присъдата да бъде широко разгласена сред научната общност, като кардиналите заявяват, че Галилей никога не е вярвал в хелиоцентричната теория. Той обаче по-късно ще каже в своя защита, че винаги е говорел истината.

През последните години на живота си, под домашен арест във вилата си Арчетри край Флоренция, Галилей работи по обзора на свои по-ранни експерименти. Той умира през 1642 г., на практика ослепял и вследствие на сърдечна аритмия. Великият херцог на Тоскана иска погребението да се извърши в църквата „Санта Кроче“ във Флоренция, като се издигне малък мраморен мавзолей на знаменития пизанец. Но дори и в този момент папа Урбан VIII остава непреклонен. Той порицава идеята на херцога, като предупреждава, че ще възприеме осъществяването ѝ като пряка обида. Тялото е погребано в малко помещение извън църквата, а близо столетие по-късно е препогребано тържествено в самата църква. Чак през 1992 г. папа Йоан Павел II официално признава, че присъдата над Галилей е била несправедлива и публично поднася от името на църквата извинения за целия процес. Това е резултат от работата на нарочна комисия, направила подробен преглед на делото срещу великия учен през 80-те години на XX век.

Поуки от процеса срещу Галилей

Процесът срещу Галилей често се стилизира от противниците на християнството като ярък пример за антинаучната позиция и същност на Църквата. В действителност той е показателен каква голяма роля в науката играят цялостната обществена атмосфера, политическите амбиции и борби, както и личните страсти и недостатъци.

Турбулентната епоха и разклащането на авторитета на Римокатолическата църква през XVII век са оказвали силно влияние върху нейните водачи. В крайна сметка играта загрубява, когато трудовете на Галилей биват възприети от папата като яростна лична нападка. Смесването на политика, религиозни убеждения и научни дискусии често води до сериозни търкания. Това се случва и днес, затова християните трябва да имат мъдростта да разпознават опасностите и да избягват подобни ненужни конфликти.

Скандалният процес срещу Галилей ще спечели лошо име на Римокатолическата църква в отношението ѝ към науката. Което е несправедливо, защото мнозина нейни дейци от предишни (Гроустест, Орезм и самият Коперник) и бъдещи епохи (Грегор Мендел, Жорж Льометр) имат голям принос за развитието и разпространението на научните знания.

• 1. https://solarsystem.nasa.gov/news/307/galileos-observations-of-the-moon-jupiter-venus-and-the-sun/
• 2. Вж. статията за тази реформа в Зорница, 02/2022.
• 3. Вж. статията за създаването на Инквизицията в Зорница, 04/2023.
• 4. Вж. Бит. 1:26: „...населете земята и я обладайте“.
• 5. Пс. 6, Пс. 32, Пс. 51, Пс. 102, Пс. 130 и Пс. 143.