Мари Дюран най-после е освободена

На втория ден на Рождество Христово, 26 декември 1767 г., 36 затворници излизат с клатушкаща се походка от кулата Констанс. Някои са с напълно съсипано здраве. Една от тях е Мари Дюран, която е прекарала в крепостната тъмница цели 38 години.

Кулата Констанс била издигната върху блатиста земя до селището Ег-Морт (Aigues-Mortes) близо до устието на река Рона във Франция. Тя е част от по-голям замък, построен от граф Филип Смелия през XIII век, като архитектурата ѝ следва образците на крепостите на кръстоносците в Палестина. Освен като военен обект, крепостта е служела и като фар – най-високата бойница била снабдена с мощен фенер и била наречена „маякът на Карл Велики“.

По време на военните конфликти между протестанти и католици във Франция след Реформацията, крепостта първоначално попада под контрола на хугенотите1. Но през 1632 година тя е обсадена и впоследствие овладяна от войските на Луи XIII и кардинал Ришельо. „Кралят-слънце“ Луи XIV я превръща в женски затвор.

Затворничките са били държани в най-горното помещение. Оскъдна светлина прониквала през тесните прозорци, а въздухът бил спарен и застоял. В центъра на пода се отварял вход към стаята на стражите, разположена отдолу. За властите това било просто съвършеното място, където да хвърлят и измъчват обвинените в ерес. Но поне една затворничка неизменно отказвала да се покори. Тя издълбала на стената призива „ Résister“ т.е, „устоявай!“.

През 1730 г. едно петнайсетгодишно момиче от хугенотско семейство е арестувано и отведено от дома си в Буше-дьо-Пранл (Bouchet-de-Pransles). „Престъплението“ му е, че е сестра на протестантски служител, провеждащ домашни богослужения. Пиер Дюран бил известен също като „пастирят в пустинята“: прозвище, препращащо към тайнствената жена от Откр. 12:6, отнесена в пустинята. (Преследваните протестанти организират богослужения в тайни, труднодостъпни "пустинни" места - les assemblées du désert - и някои приемат, че пастирите, които "хранят" по този начин Църквата, изпълняват пророчеството.)

След като не успява да залови Пиер, през 1728 г. властите арестуват бащата на Мари. Преди да бъде отведен в затвора, Етиен Дюран омъжва невръстната си дъщеря за Матийо Сер, като се надява, че това обстоятелство ще я спаси от преследване. Уви, Мари също е арестувана и младата двойка е разделена. Скоро Матийо също попада зад решетките в една военна крепост, заедно със своя тъст. Накрая, през 1732 г., и Пиер е заловен и обесен.

Когато Мари попада в кулата в Констанс, тъй студена през зимата и тъй гореща през лятото, сякаш сноп светлина пронизва мрака и отчаянието на зловещото място. Макар че е още девойка, тя се превръща в неуморното християнско присъствие в тъмницата и остава духовен водач на затворничките в продължение на 38 години. Тя полага грижи за боледуващите, пише писма вместо неграмотните, а след като ѝ позволяват да държи при себе си псалтир, всяка вечер чете на глас от Псалмите.

Мари насърчава своите сестри по неволя да пеят хугенотски химни. Не всички жени в кулата са били вярващи; някои са били груби и престъпни същества. Но те са знаели нейния произход, отнасяли се със съчувствие към нейната младост и са уважавали нейната вяра и благочестие. Младата жена е истинско благословение за всички в затворническата кула.

Мари Дюран пише до църковните и кралските власти с апел за подобряване на условията в затвора. Нейните прошения достигат дори до философите Волтер и Русо. Благодарение на усилията ѝ, на затворничките е позволено да притежават псалтир и да бъдат извеждани периодично на чист въздух, на върха на кулата. Мари никога не отстъпва от своята вяра.

Когато се запознава отблизо с условията в затвора, губернаторът на Лангедок е отвратен. Независимо от възраженията на крал Луи XV, той заповядва всички затворнички да бъдат освободени. След като напуска кулата, Мари се връща в дома на своето детство. Нейният съпруг и баща отдавна са мъртви. Валонската (реформирана) църква в Амстердам я подкрепя финансово до края на живота ѝ. Мари Дюран умира през 1776 година.

• 1. Прозвище на френските протестанти от реформираната (калвинистична) традиция, в широка употреба през XVI-XVII вв. Към Вартоломеевата нощ през 1572 г. хугенотите съставлявали близо 10% от населението. (Б.пр.)