Актуален коментар

Рубриката има за цел да реагира на актуални събития от обществен интерес. Тя отразява теми провокирани от новините, стреми се да подбужда дискусии, и да задава въпроси, които са важни за обществото или за отделния човек в него.

Долче и Габана – за честта на фамилията

Интересна история с пиперливи заглавия се препечатва в българските интернет медии през последните няколко дни. Поводът стана интервю на известните модни дизайнери Долче и Габана за списание „Панорама“ от 12 март 2015 г. Странното в случая е, че не двойката модисти е в центъра на скандалната и масово тиражирана новина, а… певецът Елтън Джон.

Рождество Христово, истината и властта

Рождество Христово! Сякаш самото произнасяне на тези думи изпълва душата с уют и мир. Това изглежда в съзвучие с предназначението на празника: да ни откъсне – поне за малко – от тревожните въпроси на съществуването. Та нали Божият Син се е родил на тази земя, за да ни донесе мир? "И на земята мир, между човеците благоволение!", пеят ангелите в рождественската нощ. Но години по-късно самият Христос ще даде малко по-различно обяснение на Своето рождение: „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас“

Ден на народните будители или Хелоуин?

Като християни сме длъжни критично да изследваме всеки един аспект от нашия живот в света, обичаите му и празниците му, за да бъдем уверени, че този живот е съвместим с нашата вяра. Като че ли сега всичко в света обръща вниманието ни към Хелоуин: голяма част от медиите отразяват подготовката за „празника“, децата в училище и у дома приготвят зловещи костюми и маски, за да ходят с тях да събират лакомства.

Призовани да бъдем будни и да будим

На 1-ви ноември, Деня на народните будители, нашето списание harta-bg.info навършва 10 години. Юбилеят ни е скромен, но едно десетилетие на попрището на духовната просвета и гражданската активност не е съвсем малък срок. Нашето постоянство е подбудено от отговорността, която сме поели пред Бога и пред българското общество. Ето някои размисли на главния редактор по повод юбилея.

Приемаш исляма или губиш главата си

Докато използваните като средство за обществен терор от ислямските екстремисти показни обезглавявания на американски и британски граждани получиха желаното от авторите им обществено внимание, тихият терор над цивилни жители от бойци на т. нар. Ислямска Държава в Ирак и в Сирия продължава ежедневно и остава почти изцяло неотразен в българското публично пространство.

Цивилизационният избор и Солунските братя

Преди повече от 15 години тогавашният президент Петър Стоянов заяви, че с кандидатурата си за членство в НАТО и в ЕС, България прави своя цивилизационен избор. С други думи, страната влиза не просто в един политически и икономически клуб, но се присъединява – или, по-скоро – връща към лоното на европейската цивилизация. Беше вълнуващо да осъзнаем смисъла на този исторически акт. Но докато влизането в държавни съюзи става бързо, цивилизационният избор се осъществява напълно в продължение на поне няколко поколения.

Коледа или Рождество – кое избираш?

Понижаващи се температури, сковаващ студ. Храстите приютяват врабчета в оголените си клони, а малките разбойници от време на време се боричкат за някоя троха и се започва битка за надмощие за пшеничната награда. Замръзнали локви, превърнали се в огледала на зимния свят. Клоните на дърветата са покрити с дантела от скреж, правещи ги приказно красиви и нереални. Зимата е причудливо красив и вълшебен сезон.

Ранобудните

Протестите срещу правителството на Орешарски, изригнали през последното лято, затрудниха сериозно социолозите и въобще наблюдателите на обществените процеси у нас. Издигнаха се политически искания за оставка и нови избори, но протестиращите не застанаха зад конкретен политически субект. Скандирания като „Червени боклуци“ бяха ясно насочени срещу БСП и все пак в протеста участваха и участват немалко хора с леви убеждения. Най-неподдаващ се на научно описание е социалният профил на хората, изпълнили софийските улици.

Кой разединява България?

Един от ре­дов­ни­те уп­ре­ци към анти­пра­ви­тел­стве­ния про­тест в Со­фия, пред­ла­ган на об­щес­т­ве­но­то вни­ма­ние по те­ле­ви­зии и дру­ги ме­дии, е че раз­е­ди­ня­ва бъл­гар­ския на­род. Чес­то се случ­ва жур­на­ли­с­ти и ко­мен­та­то­ри на съ­би­ти­я­та – къ­де це­ле­на­со­че­но, къ­де меж­ду дру­го­то – да спо­ме­нат не­що за „раз­де­ле­ние“, „про­ти­во­по­ста­вя­не“, „об­щест­ве­но на­пре­же­ние“ и дру­ги срод­ни от­ри­ца­тел­но за­ре­де­ни ду­ми, ко­и­то, раз­би­ра се, имат за цел да ком­про­ме­ти­рат про­те­сти­ра­щи­те ка­то ня­как­ви осо­бе­но опас­ни екс­тре­ми­сти, ко­и­то пре­чат на стра­на­та да вър­ви към сво­е­то свет­ло бъ­де­ще. (Да, из­ра­зът „свет­ло бъ­де­ще“ от­дав­на не е в об­ръ­ще­ние, но имен­но то­ва имат пред­вид по­доб­ни вну­ше­ния – да за­сег­нат стру­на­та на вни­ма­тел­но кул­ти­ви­ра­но­то чув­с­тво за без­ме­те­жен ком­форт у бъл­га­ри­на, ко­га­то ед­ни доб­ри хо­ра се гри­жат да ни „оп­ра­вят“, а дру­ги ло­ши хо­ра им пре­чат.) Чу­дя се, в чии уши ед­на тол­ко­ва яв­на лъ­жа мо­же да ми­не за ис­ти­на?

За хората и политиците или как управляваните отказаха да бъдат мишки

Утрото на 41-вия ден от протестите срещу правителството на Орешарски беше по-различно от всички изминали четиридесет утрини. За мен, не с ескалиралото напрежение в нощта на 23-ти срещу 24-ти юли пред българския парламент, когато протестиращите отказаха да пуснат белия автобус със закъснели от заседание на парламентарните комисии депутати. Дори не със стълкновенията между полиция и граждани, завършили с няколко ранени протестиращи и полицаи. Още по-малко с жалките и провалени опити мирният характер на демонстрациите да бъде окалян и принизен до безпросветната агресия, дирижирания хаос и безмислените крясъци на многолика тълпа.   

Утрото на този ден е преломно, защото бележи началото на апогея на неизбежния сблъсък, който управляващите и гравитиращите около тях "неуправляващи" олигарси отказват да посрещнат с доблест вече 23 години.