Релативизъм

По­ня­ти­е­то ре­ла­ти­ви­зъм е свър­за­но с то­ва как­во оз­на­ча­ва да­де­но твър­де­ние да бъ­де ис­тин­но. Ре­ла­ти­вис­тич­на е та­ка­ва глед­на точ­ка, ко­я­то нас­то­я­ва, че ис­тин­ност­та на да­де­ни твър­де­ния не е аб­со­лют­на, а тряб­ва да се оце­ня­ва по от­но­ше­ние на дру­ги не­ща ка­то кул­ту­ра, ис­то­ри­чес­ки мо­мент, език и т.н., т.е. раз­лич­ни­те ус­ло­вия во­дят до раз­лич­ни оцен­ки за ис­тин­ност. Раз­би­ра­не­то, че ис­тин­ност­та мо­же да се оце­ня­ва са­мо по та­къв на­чин се на­ри­ча ре­ла­ти­ви­зъм. То­ва е становище, ко­е­то се по­зо­ва­ва из­к­лю­чи­тел­но на от­но­си­тел­ност­та (от англ. “re­l­at­ive” – „от­но­си­те­лен“).

Морален релативизъм

Най-често понятието релативизъм се използва във връзка с морала. В този смисъл то изразява разбирането, че няма универсални оценки за добро и зло, които да са валидни във всички случаи, и че кое е добро и кое е зло се определя по различни начини в различните култури или според различните ситуации, в които човек изпада. Това разбиране се нарича „морален релативизъм“. Често под релативизъм се подразбира именно морален релативизъм.

Релативизмът като научно понятие

През 1632 г. Галилео Галилей формулира т.нар. Принцип на относителността, според който, в две различни отправни системи, които се движат с постоянна скорост една спрямо друга, законите за движение са едни и същи и не можем да кажем коя от тях е „правилната“ система, според която трябва да измерваме движението. От този принцип следва, че скоростта е физична величина, която няма абсолютен смисъл. Спрямо различни отправни системи, ще измерваме различни скорости. Например, гарата е неподвижна за човек, който стои на перона и се движи за пътника, който седи в преминаващия влак, но гледните точки на двамата са равнопоставени, защото законите за движение са еднакви и за единия, и за другия (ако влакът се движи равномерно).

През 1905 г. Алберт Айнщайн разширява този принцип така, че той да се отнася не само до механичното движение, но и до електромагнитните явления, каквото е светлината. Парадоксално, в Айнщайновата Специална теория на относителността, противно на Галилеевия принцип, скоростта на светлината не е относителна, а абсолютна величина (защото човекът във влака и този на перона трябва да измерват една и съща скорост на светлината). За сметка на това, за да остане принципът в сила, други величини, свързани с времето, пространството и масата на телата трябва да се определят като относителни (докато при Галилей са абсолютни).

Вътрешна противоречивост

Становище, според което някои неща са относителни, а други – абсолютни, не може да се определи като релативизъм. За релативизъм говорим тогава, когато релативистичният подход се приема за норма, т.е. като универсален подход към нещата. При силните форми на релативизъм тази претенция за универсалност може да доведе до вътрешно противоречие. Една опростена илюстрация на това е популярната формулировка на релативизма: „Всичко е относително“, която очевидно не може да бъде приложена към самата себе си. Възможно е обаче и други по-слаби форми на релативизъм да съдържат в себе си претенции за абсолютност в определен смисъл и по този начин да водят до подобен проблем.