В дневника на художника Илия Бешков, т.нар. „Черна тетрадка“, от юни 1950 г. е записано:

„Явно аз съм под ударите на моята нечиста съвест. Но колко нечиста е тя – не зная. Не познавам съвестта на другите. Дали е наистина моя тази нечиста съвест и защо е толкова строга и безмилостна към мен? Откъде и по какви пътища нахлува в съзнанието ми и откъде взема тази изумителна сръчност да изплита обвинението срещу мен? Наказва ли ме тя или предпазва, като ме държи настрана и изолиран от живота – от този именно живот, в който е по-добре да имаш една дори нечиста съвест, отколкото никаква.“