В коментар за Religion and Ethics (преведен на български от Радостин Марчев) английският богослов Том Райт провокира често твърде шаблонното ни разбиране за Рождественото послание, което ангелите прогласяват в Рождествената нощ според Евангелието на Лука:
Слава на Бога във висините,
и на земята мир между човеците,
в които е Неговото благоволение!(Лука 2:14)
Защо император Октавиан Август трябва да е обезпокоен от това известие?
„Това е то, казано накратко: цялата нееднозначна структура на една човешка империя, царство на абсолютна власт, носещо слава на човека, който стои на върха и мир на онези, върху които почива неговото благоволение…
Ако Исус е истинският Цар на целия свят, чието царство предефинира силата и славата, по такъв начин, че да могат да бъдат разпознати в яслата, на кръста и в Гетсиманската градина, тогава да се молим: „Да дойде Твоето царство“ от Господната молитва означава да искаме това царство, тази сила и тази слава да бъдат видени от целия свят… Ние не можем да се молим с Господната молитва и да се примиряваме със силата и славата на царството на цезаря. Ако Църквата не е готова да замени царствата на света с Божието царство, единственото честно нещо би било изобщо да се откаже да се моли с Господната молитва.“
Живеем ли вярата си така, че тя да подкопава силата и славата на властовото статукво?