В двадесет и деветото писмо от „Писмата на Душевадеца“, висшият изкусител дискутира със своя подчинен дявол каква би била най-добрата стратегия за изкушаване на неговия „пациент“ при твърде деликатната ситуация, в която той е избрал, въпреки опасностите, да остане в бомбардирания град за да помага на нуждаещите се. Твърде рисковано е – обяснява опитният дявол – при реална опасност да насърчаваме малодушие у човеците да не би чрез срама си от него, който излиза наяве в моментите на реална опасност, „да ги подтикнем към истинско самопознание и отвращение от себе си, а оттам и към покаяние и смирение“. (Това би бил най-големият провал за изкусителя.) В мирно време насърчаването в малодушие е сравнително лесно и безопасно, но не и при война или при бедствие.
„И наистина, сигурно това е един от мотивите на Врага1 да сътвори един опасен свят – един свят, в който нравствените проблеми наистина имат значение. Той разбира така добре, както и ти, че смелостта не е просто една от добродетелите, а проявлението на всяка добродетел в момент на изпитание, тоест в момента на най-висша реалност. Човек, проявяващ целомъдрие, честност или милосърдие, но който отстъпва пред опасността, ще бъде целомъдрен, честен или милостив само при определени условия. Пилат също е бил милостив, но само докато това не е станало прекалено рисковано.“2