В своя шедьовър „Писмата на Душевадеца“ К.С. Луис открива на читателя споделения опит в „изкуството на изкушаването“ на един старши дявол, Душевадеца, с неговия племенник, който изглежда тепърва навлиза в занаята. В двадесет и деветото писмо (едно от последните записани) майсторът изкушител разяснява на своя подопечен как да разпали омраза с върцето на своя „пациент“.

„Но омразата най-лесно се съчетава със страха. Измежду всички пороци единствено малодушието е само болезнено – ужасно е да го предусещаш, ужасно е да го изпитваш, ужасно е да си спомняш за него. Омразата може да бъде приятна. Поради това, тя често пъти играе ролята на компенсация, с която уплашеният човек си отмъщава заради мъките от страха. Колкото повече се страхува, толкова повече ще мрази. Освен това омразата представлява най-доброто успокоително средство срещу срама. Така че, за да нанесеш сериозен удар върху милосърдието му, най-напред трябва да победиш смелостта му.“1

• 1. В превод на Ралица Ботева из българското издание на книгата.