Да позволим на чувствата да ни диктуват как е редно и как не е редно да постъпим може да бъде взривоопасно когато се налага повече от един човек да съжителстват на едно място. Трябва ли тогава да изолираме чувствата си в зоната на субективното и да им забраним всякакъв допир до въпроса за ценностите: кое си струва и кое не в живота ни? Това би било не по-малко пагубно, заявява К. С. Луис. Ако не съществуват обективни ценности, валидни за всички и ако чувствата на един човек не са възпитани в съгласие с тях, разумът сам по себе си не би могъл да направи човека добродетелен. Ако в процеса на възпитание ние отделяме чувствата от ценностите, ние произвеждаме „Безгръди хора“, неспособни да отстояват това, което е наистина добро и ценно:
„Без помощта на обучените чувства интелектът е безсилен срещу животинския организъм. По-скоро бих играл на карти с човек, който е доста скептичен относно етиката, но е възпитан да вярва, че „джентълменът не мами“, отколкото с безупречен морален философ, отраснал сред шмекери. По време на битка не силогизмите са това, което държи несклонните към подчинение нерви и мускули на техния пост на третия час от артилерийския обстрел. Най-недодяланата сантименталност за флага, за Родината или за полка ще е от по-голяма полза.“