Художникът Илия Бешков (1901–1958) е част от липсващото звено в българската културна история, един от съзидателите на култура в обществения живот на страната ни, за които твърде малко знаем и от чието наследство твърде малко сме взели. Личният дневник на художника от началото на 50-те години, т.нар. „Черна тетрадка“, е запазил негови проникновени мисли и искрени търсения от този период, който в личен план е белязан с дълбоко заседнало в сърцето чувство за вина, а в обществен план – с диктатурата на един тоталитарен режим. Мотивът за свободата на личността е свързващата нишка в неговите мисли. На последната страница, от 15 август 1951 г., е записано: „Свободата иде по пътя на истината.“ (Виж статията от Мария Овчарова в kultura.bg)

Карикатурист по призвание, за Бешков свободата и истината са от първостепенно значение. Но наистина ли свободата трябва да следва определен път? Не е ли „свободна“ тя да избере пътя си?