Клайв Стейпълз Луис пише есето „Поезия ли е богословието?“ (Is Theology Poetry?) през 1944 г. за обществото за дебати в Оксфорд, наречено „Клуб Сократ“. По-късно е публикувано в сборник от негови есета (They Asked for a Paper, 1962). Луис завършва есето си по следния начин:

В училище ни учеха, когато решаваме задача, да „докажем своя отговор“. Доказателството или удостоверяването на моя християнски отговор на вселенската задача е следният. При приемането на богословието може да срещна затруднения за едно или за друго нещо, при съгласуването му с определени истини, залегнали в митичната космология, изведена от науката. Но като цяло мога да приема или да допусна науката. Ако Разумът предхожда материята и ако светлината на този първичен Разум осветява ограничените умове, бих могъл да разбера как чрез наблюдения и заключения хората могат да научат много за Вселената, в която живеят. Ако, от друга страна, преглътна научната космология като цяло1, тогава не само не бих могъл да я съвместя с християнството, но не бих могъл да я съвместя дори с науката. Ако умовете са изцяло зависими от мозъците, а мозъците – от биохимията, а биохимията (в крайна сметка) – от безцелното движение на атомите, не бих могъл да разбера как мисълта на тези умове би имала някакво по-голямо значение от шума на вятъра в листата на дърветата. А това за мен е крайният тест. Когато съм буден, аз съм способен в някаква степен да си дам сметка за сънищата си и да ги изучавам. Змеят, който ме преследваше миналата нощ, може да бъде вместен в света на будното ми състояние. Знам, че има такива неща като сънища; знам, че вечерята ми беше тежка; знам, че може да се очаква от човек като мен да сънува змейове. Но в кошмара си не бих могъл да вместя опита си от будното си състояние. Будният свят следователно се приема за по-реален, защото може да съдържа света на сънищата, а светът на сънищата – за по-нереален, защото не може да съдържа будния свят. По същата причина аз съм сигурен, че преминавайки от научните гледни точки към богословската, аз съм преминал от сън в будно състояние. Християнското богословие може да вмести в себе си науката, изкуството, морала и пред-християнските религии. Научната гледна точка не може да вмести в себе си никое от тези неща, нито дори науката сама по себе си. Вярвам в християнството, както вярвам, че слънцето е изгряло – не само защото го виждам, а защото чрез него виждам всичко останало.

• 1. От контекста става ясно, че в случая Луис няма предвид космологията като дял от астрономията, а като философско учение, основано на т.нар. материалистичен редукционизъм: свеждането на всички неща до прояви на материята. Б.пр.