Постинг за ФБ
 

Думата „благодат“ почти е излязла от активния ни речник. Живеем в маркетингова култура, където всяко нещо се купува и продава. Затова все по-рядко си позволяваме да мислим, че благата – нещата, от които се нуждаем най-същностно, ресурсите на живота – могат да ни бъдат дадени даром. Та нали колкото е по-голяма нуждата, толкова по-висока е цената? Но това е смисълът на думата „благодат“: нещо добро и жизненоважно, което получаваме даром. Това е една от думите, които братята Кирил и Методий е трябвало да съставят от два различни корена за да преведат Евангелието на славянски език, защото ако в речника ни липсва такава дума, не е възможно да предадем смисъла на християнското благо-вестие (т.е. „евангелие“ от гръцки).

Човек е творческа личност, създаден по Божи образ, но човешката съзидателност има предел. Що се отнася до най-съществените ни нужди, можем да бъдем в ролята единствено на получатели – роля, за която трябва да направим съзнателен избор. За да онагледи това, в една своя проповед английският проповедник Чарлз Спърджън използва библейския образ на кладенеца.

„Отхвърлете тази надменна мисъл, че съдържате в себе си каквото и да било, което произлиза от греховната ви природа, но въпреки това може да бъде приемливо за Бога. Смятате ли, че има нещо добро у вас, някаква сила, нещо, което можете да извършите или да бъдете, което би било от помощ на Исус Христос? Уверявам ви, нищо не може да възпре потока на божествената благодат така, както подобно разбиране. Празните кофи са най-подходящи за кладенеца на благодатта – те ще бъдат напълнени, а пълните ще стоят безполезни при неговото устие.“

Ч. Спърджън, 13 януари, 1889 г.