Една от най-известните проповеди на К.С. Луис, “The weight of glory” (Бремето на славата) е изнесена на неделно богослужение в църквата Св. Дева Мария в Университета в Оксфорд на 8 юни, 1941 г. Нейна тема са Божиите обещания към вярващите в Христос, по-специално – обещанието да бъдат прославени; и по какъв начин това обещание се свързва с най-съкровените човешки копнежи. В заключителните ѝ редове Луис казва:

„Сериозно нещо е човек да живее в общество на потенциални богове и богини, да помни, че най-скучният и безинтересен човек, с когото разговаря, може един ден да бъде създание, което ако би го срещнал сега, би бил силно подтикнат да му се поклони, или пък – такъв ужас и развала, каквито ако въобще срещаме днес, то е само в кошмарите си. В ежедневието си, ние непрестанно в някаква степен взаимно се насочваме към някое от тези две местоназначения. Именно в светлината на тези изумителни възможности, именно със страхопочитанието и предпазливостта, които им се полагат, трябва да провеждаме всичките взаимоотношения помежду си – всички приятелства, всички любови, всички игри, всички политики. Няма обикновени хора. Нито веднъж не сте разговаряли с обикновен смъртен. Нациите, културите, изкуствата, цивилизациите – тези са смъртните неща и техният живот в сравнение с нашия е като живота на комар. А безсмъртните са онези, с които се шегуваме, работим, женим се, държим се надменно и ги използваме – безсмъртни ужаси или неповяхващи великолепия.“