В книгата си “Surprised by Hope” (Изненадани от Надеждата), обяснявайки нейната цел (и отчасти нейното заглавие), английският богослов Том Райт я представя като размишления върху онази част от Господнята молитва, в която се казва: „…да дойде Твоето царство на земята както е на небето.“

„Това изречение – продължава авторът – остава едно от най-силните и революционни изречения, които биха могли да бъдат изречени. Тази молитва, така както аз я разбирам, е получила мощен отговор на първия Великден и ще бъде напълно отговорена тогава, когато небето и земята се съединят в новия Ерусалим1. Великден беше, когато Надеждата в лицето на Исус Христос изненада целия свят, пристигайки от бъдещето в настоящето. Крайната бъдеща надежда остава изненада, отчасти защото не знаем кога ще дойде, отчасти защото в настоящето разполагаме само с образи и метафори за нея, оставяйки ни догатки, че реалността ще бъде още много по-голяма и по-изненадваща. А междинната надежда – нещата, случващи се в настоящето, които реализират Великден в очакване на последния ден – винаги са изненадващи, защото оставени сами на себе си изпадаме в един вид съглашателство с ентропията, приемайки неохотно общото разбиране, че нещата може да се влошават, но няма много какво да сторим относно това. Но ние грешим. Работата ни в настоящето – към която с Божията помощ тази книга може да допринесе – е да живеем своя християнски живот, едновременно корпоративен и личен, като възкресенски хора в промеждутъка между Великден и последния ден, едновременно в поклонение и мисия, като знак за първото и като предвкусване на второто.“

• 1. Новият Ерусалим – месиянска образност за Божието царство, което ще бъде въдворено на земята, използвана от ап. Павел и евангелист Йоан, виж Галатяни 4:26 и Откровение 21:2.