Нобеловата награда за литература през 1970 г. е присъдена на руския писател Александър Солженицин „за етичната сила, с която следва незаменимите традиции на руската литература“. Писателят получава наградата, четири години по-късно, след като е депортиран от СССР. Заключителните думи на неговата Нобелова лекция (която вдействителност не е представена пред публика) съдържат:

Обикновената стъпка на обикновения мъжествен човек е да не взема участие в лъжата, да не подкрепя лъжовни действия! Нека това навлезе и дори да властва в света – но не и чрез мен. Но писателите и художниците могат да направят нещо повече: да победат лъжата! Защото в борбата с лъжата изкуството винаги е побеждавало и винаги ще побеждава – видимо и неопрожержимо за всички! Лъжата може да противостои на много неща в света, но не и на изкуството.