Добри хора или нови хора

„Добродетелта“ – цялостната, завършена личност – е нещо чудесно. Ние трябва да се опитваме с всички средства на здравеопазването, образованието, икономиката и политиката да създадем един свят, в който възможно най-много хора да израстват като „добри“; също както трябва да се опитваме да създадем свят, в който всички имат достатъчно храна. Но не трябва да очакваме, че дори да успеем да направим всички добри, ние ще спасим душите им. Един свят от добри хора, доволни от собствената си доброта, които не търсят нищо повече и които са се отвърнали от Бога, също толкова отчаяно ще се нуждае от спасение както и един нещастен свят и дори може да е по-трудно да бъде спасен.

Защото обикновеното подобрение не означава изкупление, въпреки че изкуплението винаги подобрява хората дори тук и сега и накрая ще ги подобри до такава степен, каквато ние все още не можем да си представим. Бог стана човек, за да превърне създанията в синове; не просто за да направи по-добри хора, а за да направи нов вид хора. Това не е като да научиш един кон да скача по-добре и по-добре, а е все едно да превърнеш коня в крилато създание. Разбира се, щом веднъж получи крила, той ще се извисява над препятствия, които никога не биха могли да бъдат прескочени, и така ще победи естествения кон в собствената му игра. Но може да има един период, когато крилата едва започват да поникват и той не може да прави това; и тогава буците на раменете му – никой не би могъл да познае като ги гледа, че това ще станат крила – могат дори да го правят да изглежда тромав.

Откъсът е от „Обикновено християнство“1 на К. С. Луис, част IV, глава 10, „Добри хора или нови хора“.
  • 1. C.S. Lewis: Mere Christianity, (Geoffrey Bles (UK), Macmillan Publishers, HarperCollins Publishers(US), 1952). В българското издание заглавието е преведено „Отвъд човека”, (изд. Нов човек, София, 1997). Б.пр.