Магията на Новото време: Просвещенските идеи и (зло)употребите им преди 9.IX.1944 г.

Кога

Сдру­же­ние ХАРТА ви ка­ни на по­ред­на­та дис­ку­сия от ци­къ­ла „Липс­ва­що­то зве­но“. Тя ще се про­ве­де на 28 юни, сряда, от 18:30 ч. в Но­ва кон­фе­рен­т­на за­ла на СУ „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“ (се­вер­но кри­ло на Рек­то­ра­та). За ко­ре­ни­те на бъл­гар­с­ко­то „ля­во“ в иде­ен и об­щес­т­вен план ще по­го­во­рим с проф. Рая За­и­мо­ва и Ка­лин Ми­хай­лов.

Магията на Новото време: Просвещенските идеи и (зло)употребите им преди 9.IX.1944 г.

Анотация

Поговорката „Нови времена, нови нрави“ не е нова. Но тя търпи творческо развитие в модерната епоха. От френското просвещение през XVIII век насетне, човечеството е сякаш обладано от духа на новото – издигат се идеали за ново общество, нов морал, нов човек. Като това ново е задължително „прогресивно“ и в политически план се представлява най-вече от „лявото“. Други течения в обществото, заедно с църквата, започват да се привиждат като „ретроградни“ или, най-малкото, като отживелица.

След Освобождението тези идеи бързо навлизат в България. Новата интелигенция от края на XIX и началото на XX век се развива успоредно с новоформираните (по европейски образец) социалисти на Благоев. След войните от 1912–1918 г. и крушението на мечтите за национално обединение „лявото“ печели все по-голямо влияние сред образованите хора. Москва подклажда тероризма, а същевременно доста българи следват там. Поети като Смирненски и Вапцаров пишат възторжени творби за случващото се в Съветския съюз.

Дали и в каква степен българското общество се оказва благодатна почва за социализма? Закономерен ли е историческият успех на комунизма у нас след 9.IX.1944 г.? За корените на българското „ляво“ в идеен и обществен план ще поговорим с проф. Рая Заимова и Калин Михайлов.