ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ПОКАЯНИЕ – ЗА ПАСТИРСКАТА ГРИЖА КЪМ ЗАТВОРНИКА - дискусия

Кога

Сдружение ХАРТА ви препоръчва поредната дискусия на тема ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ПОКАЯНИЕ – ЗА ПАСТИРСКАТА ГРИЖА КЪМ ЗАТВОРНИКА , част от поредицата беседи и дискусии „Православие и съвремие“.

КЪДЕ: ателие-книжарница „Къща за птици” (София, ул. Проф. Асен Златаров 22)

КОГА: 17 ноември (понеделник) 2014 г., 18:30 ч.

С участието на:
Прот. Николай Георгиев
Свещеник на Българската православна църква, Софийска епархия. Създател и председател на Дружеството за религиозна и обществена подкрепа на лишените от свобода в България (част от Международната асоциация Prison Fellowship International).

Модератор
Доц. Костадин Нушев
Преподавател по нравствено богословие в Богословския факултет на СУ. Води курс по християнска биоетика в магистърска програма на Философския факултет на СУ. Член е на Централната етична комисия по трансплантация. Автор е на пет самостоятелни книги (монографии и студии), на над 30 публикации в научни издания и на множество статии в църковния периодичен печат и в православни интернет издания.

Организатори:

Интернет портал ПРАВОСЛАВИЕ БЪЛГАРИЯ и
Ателие–книжарница „Къща за птици“



„Всичко започна преди единайсет години, когато аз и един мой събрат посетихме Софийския затвор. Там се сблъскахме с потресаваща картина: липса на всякаква взаимна търпимост, никаква хигиена… и едно много ниско ниво на общуване. Тези хора, които лежат по цял ден в килиите си, нямаха никаква представа за това, що е нравствена свобода, що е чистота и свобода за душата. Единственото разбиране на затворниците за свободата се изчерпваше с тъжни погледи към света, който е от другата страна на решетките. Тогава ние решихме, че нещо трябва да се направи по въпроса… “, – това споделя отец Николай Георгиев през 2002 година.
„Но тогава се сблъскахме с един много сериозен и неочакван проблем – продължава той в своя разказ, – обществото и неговото крайно негативно отношение към затворниците и към дейността ни сред тях. Обикновените хора упорито отказваха да приемат, че затворниците имат правото да осъзнаят нравствената си свобода, че имат правото да търсят Бог и да бъдат религиозно възпитавани.“.

Дали повече от 12 години след тези констатации обществото ни е променило нагласата си към лишените от свобода? И каква е ролята на Църквата за промяната на тези нагласи, изпълнявайки своето пастирско служение към затворниците? Какво е направеното дотук и какво е наложително да се направи още?