общество

Безгръди хора

Отрицанието на човека – Част 1

Съмнявам се дали обръщаме нужното внимание на важността на учебниците в училище. Ето защо като изходна точка за тези лекции избрах една малка книжка по английски език, предназначена „за момчета и момичета от гимназиалния курс“. Не мисля, че авторите на тази книжка (те са двама) са желали да навредят някому, и аз съм им признателен, както и на техния издател, че ми изпратиха безплатно копие. Същевременно не мога да кажа за тях нищо хубаво. Ето в какво затруднение се намирам. Не искам да приковавам на позорния стълб двама скромни практикуващи учители, които са направили най-доброто, на което са били способни. Но не мога и да остана безмълвен относно това, което по мое мнение представлява една действителна тенденция в техния труд.

Граждани на Божието царство и на Република България

Въпросът за разделението между държава и църква изглежда отдавна решен в демократичните общества: гражданската държава не се подчинява на религиозни авторитети и същевременно не се намесва в живота на религиозните общности. Принципът изглежда приемлив и за двете страни, но дали трябва да се тълкува в смисъл на безучастност и незаинтересованост на вярващите от държавните и обществените дела?

Съединението от 1885 г. през погледа на Джордж Уошбърн

Джордж Уошбърн (1833–1915) е американски протестантски служител и мисионер, посветил десетилетия от живота си на служение сред българите. В продължение на четвърт век е ректор на известния Робърт колеж в Цариград, чиито възпитаници са плеяда български политически и обществени дейци. Изиграва ключова роля при дипломатическата подготовка и международната защита на Съединението. Предлагаме на читателите малък откъс от книгата му „Петдесет години в Константинопол. Спомени от Робърт колеж“.

Съединение и независимост

За съжаление са много свидетелствата, че българският народ не се води от идеала „Съединението прави силата“. Изглежда, че народната поговорка „Всяка коза – на свой крак“ отразява далеч по-точно обществените ни дела. Слава Богу, в нашата история има поне едно голямо изключение: Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Едно автентично българско дело, с което можем и трябва да се гордеем. Един същински подвиг на малкия ни народ, дръзнал да се опълчи срещу мощта на руския император и срещу неодобрението на почти всички световни сили. Една дата, която напълно заслужава да бъде истинският национален празник на България. Тъкмо защото носи спомена за извисяване над типично българското.

Долче и Габана – за честта на фамилията

Интересна история с пиперливи заглавия се препечатва в българските интернет медии през последните няколко дни. Поводът стана интервю на известните модни дизайнери Долче и Габана за списание „Панорама“ от 12 март 2015 г. Странното в случая е, че не двойката модисти е в центъра на скандалната и масово тиражирана новина, а… певецът Елтън Джон.

Про-тестът като тласък към реформация на Църквата и обществото

Думите „протест“ и „реформа“ станаха сякаш основни черти от портрета на нашето историческо време. В днешна България те са сигнални понятия, които мигом те препращат към политическите сблъсъци или към улични прояви. Това ги натоварва с отрицателен смисъл. Протестът започва да се възприема като израз на нездрави емоции и желания, а реформите често се използват като нарицателно за необмислени промени, разрушаващи съществуващия ред. Иначе казано, „протест“ и „реформа“ днес се числят към разрушителните стихии на злободневието. Кой би ги поставил редом с вярата, стремежа към нравствена чистота, свободата на съвестта? Преди почти пет века, на 31 октомври 1517 г. германският монах Мартин Лутер дава началото на процес, чрез който реформата трябва да освободи християнската вяра тъкмо от стихиите на злободневието.

Анонимните герои

Анонимните герои. Онези, които идват, потушават пламъците, спасяват хората, онези, които реализират метафоричните думи „да влезеш в огъня за някого“, и си тръгват. Непознати никому, незнайни, идват бързо, притичват се на помощ и си тръгват и остават все така анонимни за онези, на които са помогнали. Не очакват благодарност, защото разбират, че срещат гражданите в трудни за тях моменти. Огънят е нещо страшно, всепоглъщащ е. Да се сблъскаш с тази стихия е потресаващо, паникьосващо. Огънят унищожава имущество, вещи, ценности; унищожава не само предмети, но и много от нематериалното, което е свързано с тях; унищожава спомени, време – минало, настояще и бъдеще. Да изгориш означава да приключиш, да затвориш. Но огънят в настоящия текст отвори страница, която не искам да прелиствам.

Тежкото духовно наследство на комунизма

Всеки народ има основания да се гордее с историческото си наследство. Доброто историческо наследство включва постиженията на националната култура, съграждането на здрава държава, свидетелства за героизъм и себеотдаване за благото на съотечествениците. Най-трудно доловимият, но пък и най-важният елемент на едно историческо наследство е духовното наследство. Това са вярванията, ценностите и идеалите, които са се вкоренили дълбоко сред народа. Върховните ценности и вярвания на един народ се превръщат в част от националния манталитет – в това, което събирателно можем да наречем „душа на народа“. Тя е залогът за неговото бъдеще, понеже тя го движи в неговите ежедневни или исторически избори. Състоянието на тази народна душа определя как използваме останалата, „недуховна“ част от историческото си наследство. Дали рушим или съзиждаме, дали се делим или търсим пътища към единение, дали занемаряваме или благоустрояваме, дали обличаме с власт простака или издигаме на почит достойните, способните и честните помежду ни.