Keep Christ in Christmas
Keep Christ in Christmas
Една табелка, която видях пред съседна къща – забучена в тревата. Сетих се за Тодор В., който описа с възхищение посещението си преди години в Германия (ако не бъркам) по време на Коледния сезон. С украсата и с настроението на хората. И сега в навечерието на Коледа хората бързат, настроени коледно или „празнично“, ако използвам политически коректната фраза, обединяваща Коледа с Кванца и Ханука. Но табелката приканва към нещо друго, към смисъла на този „сезон“. Той се е стеснил в купуване на подаръци, в сядане на празнична маса по традиция. По този начин социалната роля на коледната традиция е налице. Където пеят хорове, повече се усеща за какво става дума. Но същите песни се въртят нонстоп по пазарите и моловете и се превръщат в досаден повтарящ се шум. И аз като Тодор се впечатлих от украсата в Мюнхен и Париж по Коледно време. Но всепризната истина е, че Европа де факто се е секуларизирала. Формално, има църкви и малко посетители. Но ролята на църквата е само „по Дюркхайм“, тоест място за общуване с подобномислещи. Преди столетия не е било така. Това е било времето, когато в затрупани от сняг немски села са пеели край мъждукащи лампи „Свята и свещена нощ“.
Не знам друг християнски апологет, който да е писал за това по-убедително от Дж. Честертън. Той е непримирим към политически коректното замазване и уеднаквяване на всички вярвания. Полкинхорн в най-новата си книга (Science and Religion in Quest of Truth) също пише за непреодолимото различие между християнството и другите аврамически и неаврамически религии. Във „Вечният човек“ Честертън насочва критиката си в няколко посоки: 1) отхвърля сравнителното религиознание, което уж открива всички елементи от християнството в други религии и митологии; 2) показва недостатъчността на пантеизма и материализма; 3) рисува задънената скептична улица, до която е стигнала древната философия, за да застине (при стоиците) в резигнация пред съдбата. Много хубаво описва как по време на разцвета на Рим, моментът вече е назрял да се сложи край на модните домашни божества, компилирани от вярвания из цялата Римска империя.
Подобно на пастирите край Витлеем, хората от народа, хората на народната традиция са създателите на митологиите. Дошли са, за да намерят своя Пастир. Царете (маговете) са дошли да търсят мистика и философия, превъзхождаща тяхната (халдейската). Буда би дошъл от своя безличен рай, за да се поклони на една личност. Конфуций би дошъл от храмовете, тачещи предците, за да отдаде почит на едно дете. Но има и един трети елемент, който не бива да се пренебрегва, казва Честертън. В сцената във Витлеемската пещера неявно присъствува и лицето на картагенския Молох. По време на Рождеството този демон пирува по свой си начин. Детето в пещерата е скрито от него. Но раждането му разтърсва, подкопава света, и Ирод усеща това. Неслучайно Младенецът се ражда в пещерата, укрит от касапите на Ирод.
* * *
На сайта на „Харта“ бе сложена само началната част на главата от „Вечния човек“ – „Богът в пещерата“. Нямам българския превод и прилагам един свободен и прощавайте, не добър превод на няколко откъса от края на същата глава от книгата на Честертън „Богът в пещерата“, защото е във връзка с Рождеството Христово.
Ето части от нея1:
Това е триединството на истините, символически представени тук от трите типажа в древния коледен разказ – овчарите, царете и онзи, другия цар (Ирод – бел. К.Ч.), който воюва срещу младенците. Просто не е истина, ако кажем, че в този аспект другите религии и философии могат да се конкурират с тази философия. Не е вярно, че коя да е от тях съчетава тези персонажи; не е вярно, че всяка от тях претендира да ги съчетава. Будизмът може да е мистичен колкото нея, но изобщо не е толкова войнствен. Ислямът може да не е по-малко войнствен, но изобщо не е толкова метафизичен и проницателен. Конфуцианството удовлетворява нуждата на философите от ред и разум; но изобщо не задоволява нуждата на мистиците от чудо, от тайнство и освещаване на конкретните неща. Има много доказателства за присъствието на този едновременно универсален и уникален дух. Едно негово проявление, което символизира предмета на тази глава (от книгата – бел. К.Ч.), ще ни послужи тук за пример; никоя друга история, езическа легенда, философски анекдот или историческо събитие не въздействат на никого с това особено и дори мъчително впечатление, което има върху нас думата „Витлеем“. Никое друго раждане на бог или детство на мъдрец не напомня Рождеството или нещо подобно на него…
…Странните влъхви потъват в далечната страна; в планините престават да отекват стъпките на пастирите; и само нощта и пещерата са загърнали в гънките си нещо по-човешко от самото човечество.
Честито Рождество Христово!
Нека то не е повод само за трапеза, подаръци, украса, колкото и традиционни, мили и сплотяващи да са тези неща. Нека Коледа да не е само форма без съдържанието.
- 1. Дж. К. Честъртън, „Вечният човек“, прев. Ваня Николова, изд. Омофор, София 2005
Браво на автора за точните
Браво на автора за точните наблюдения. Вчера по телевизията отново показаха филма "Полярен експрес", чудесен филм с невероятна анимация и спиращо дъха действие, но в целия филм от 2 часа, говорещ само за Christmas time, нито една дума дори не загатна за същността на този празник. Говореше се, че "трябва да вярваш", но в смисъла на профанизираното "трябва да си убеден в съществуването на смехотворни същества по метър и двайсет, както и на застарял отшелник с наднормено тегло и зачервен от рома нос", защото са политически коректни. Да се доверяваш обаче на думите на исторически личности и да живееш според тях не е нито модерно в западното общество днес, освен това е тема табу, неприлична за споменаване публично.
До къде ли ще стигнем по този наклон?
Нов коментар