Лъжите, на които жените вярват

„Ако съпругът ми е пасивен, аз трябва да взема инициативата в свои ръце, иначе нищо няма да стане.“

Не са ми известни много други проблеми, които да са такъв силен източник на обезсърчение за жените, както проблемът с „пасивните мъже“. И отново ситуацията изобщо не е нова. Както при много други неприятности и тук всичко започва още в Едемската градина. Ето какво се разказва в първата ѝ книга, Битие:

И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода яде, даде и на мьжа си да яде с нея и яде и той.

Този пасаж извиква в ума една смущаваща картина. Двамата са заедно в градината. Змията ги доближава, напълно игнорира мъжа, заговаря жената с ясното съзнание, че Бог я е поставил под авторитета на съпруга ѝ и че двамата се намират под Божия авторитет. (Забележете как сатана преднамерено потъпква постановения още от преди това ред на авторитетите, както Бог е наредил на двамата, обръщайки се директно към жената). сатана подема диалога с въпрос: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“

Забележете какво не прави жената в този момент. Тя не отдава никакво признание на съпруга си, който седи до нея. Не казва на змията: „Искам да те запозная със съпруга си“. „Скъпи, според теб как трябва да ѝ отговорим?“ или „Адаме, защо ти не ѝ кажеш какво ти е казал Бог?“ Провежда целия разговор със змията сама, все едно съпругът ѝ изобщо не е до нея.

Нещо повече, когато настъпва моментът да вземе решение, тя поема нещата в свои ръце. Не се съветва със съпруга си, не търси неговото мнение или напътствие – просто действа: „взе от плода му и яде“.

А какво прави Адам през цялото това време? Той прави същото, което много съпруги ми казват, че правят техните съпрузи през голяма част от времето: Нищо. Не се намесва в разговора, не предприема никакво действие – само да си хапне от плода, когато неговата сьпруга му го предлага. И ето я първата размяна на ролите! В библейския разказ се разказва, че Бог създава първо мъжа и му възлага отговорността да води и храни всички, които се намират под неговата грижа. Жената, създадена от мъжа, е направена така, че да приема от него, да откликва на инициативата от негова страна. Даже физиологичните различия между мъжа и жената отразяват тази фундамрнтална разлика.

Кой обаче води и храни тук? Не мъжът, а жената. А кой откликва на инициативата? Не жената, а мъжът. В тази картина има нещо сбъркано. Оттогава насетне същото нещо е сбъркано и в живота на синовете и дъщерите на първата двойка. Размяната на ролите се превръща в обичайно положение на отношенията между живеещите погрешно мъже и жени.

След този фатален ден в Едемската градина вътрешният порив на жената вече е да се налага на съпруга си, да го управлява и да действа самостоятелно.1 Естествената склонност на жените е да поемат юздите в свои ръце, да си присвояват инициативата, но от друга страна ироничното е, че поради начина, по който Бог ги е създал, те също така копнеят да бъдат откликващата страна във взаимоотношенията, копнеят съпрузите им да предприемат решителните действия.

Подобно на Адам и Ева в градината, и женската подсъзнателна склонност е да винят мъжа за проблема – бързат да набедят мъжете, че са пасивни и че ако не бяха така бездейни – ако просто правеха нещо, жените нямаше да поемат нещата в свои ръце.

През годините хиляди жени са ме убеждавали, че пасивността на съпруга ги е „принудила“ да изземат ролята му:

• Съпругът ми не иска да работи. Ако не бях си потърсила и намерила работа, щеше да умре от глад.
• Ако оставя финансовите решения на съпруга ми, той ще ни доведе до фалит.
• Той просто отказва да се занимава по-отблизо с децата. Ако аз не ги дисциплинирам и не ги карам да се държат добре, щяха да бъдат изпуснати деца.

Тъй като аз самата съм по-действена като човек, зная какво е да си отчаяна от очевидната пасивност на някои мъже. През годините съм присъствала на много срещи с участието на почтени и уважавани мъже, по време на които съм си хапала езика, да не би да скоча от мястото си и да започна да налагам мнението си, когато според мен мъжете не са достатъчно решителни.

Но когато наблюдавам начина на общуване между мъжете и жените и мисля за въздействието на собствените си реакции в подобни ситуации, не мога да не се запитам доколко ние, жените, не сме отнели на мъжете край себе си и мотивацията, и силите да се държат като истински мъже с начина, по който бързаме да поемем юздите, вместо търпеливо да изчакаме Бог да подбуди конкретни мъже към действие. Ние можем толкова лесно да стопим всякакво желание в мъжете да приемат предизвикателството и да водят подобаващо. Освен всичко друго, когато те все пак предприемат някаква стъпка, жените, от които очакват насърчение и подкрепа, започват да ги поправят или да им обясняват как е можело да се справят по-добре.

В действителност най-често се случва така, че когато жената е решена да стане на нейното, мъжът се отдръпва и я оставя да го направи. Ето какво посочва Елизабет Райс Хандфорд:

Повечето мъже мразят „сцените“. Те ненавиждат сътресенията и безредиците. Склонни са почти на всичко, само и само да има мир вкъщи. По-скоро биха позволили на жената да прави каквото си иска, вместо да спорят и се карат с нея. Но цената, която мъжът трябва да плати, е цената на неговата мъжественост. Преди да се оплаквате, че съпругът ви не иска да ръководи дома ви, внимателно прегледайте сърцето си! Наистина ли разчитате на неговата преценка? Готова ли сте да следвате неговите решения? Ако това не е така, не се оплаквайте, че не искал да води. В името на мира вкъщи той не е готов да се бори за авторитета си.2

Просто не може и вълкът да е сит, и агнето – цяло. Не може да настояваме ние да водим парада, а после да очакваме мъжете да бъдат активни, да показват инициативност и да се държат като „лидери“.

Понякога питам жените, които са отчаяни от бездействието на съпрузите си: „Какво би се случило, ако изчакаш и не се захващаш веднага сама с нещата?“. Мислиш си, че трябва да работиш, защото той не иска да си намери работа? Ако огладнее, вероятно ще потърси работа! Мислиш си, че трябва да се занимаваш със семейните финанси, защото той е безотговорен с парите. Да, може да фалирате. Но може би точно това е, което ще привлече вниманието му и ще промени характера му. Ти трябва да си готова да го оставиш да се спъне и падне – вярвайки, че сигурността ти, ако познаваш лично Бога, се корени не в съпруга ти, а в Божия суверенитет и любов, които няма да те предадат.

• 1. За по-пълна трактовка на последиците от грехопадението по отношение на ролите на мъжа и на жената вижте Raynold C. Ortlund Jr., “Female Equality and Mail Headship: Genesis 1–3”, Recovering Biblical Manhood and Womanhood: 8 Response to Evangelical feminism, ed. John Piper Rnd Wayne Grudem (Wheaton, m.: Crossway, 1991), pp. 95–11
• 2. Handford, Elizabeth Rice. Me? Obey Him? The Obedient Wife and God's Way of Happiness and blessing in the Home (Murfreesboro, Tenn :Sword of the Lord, 1994), 75–76.