Коледа или Рождество?

Рождество Христово е Коледа точно толкова, колкото и Орфей е чернокож, независимо, че нашумялата холивудска продукция за Златното Руно използва чернокож актьор, поради нуждата от политическа коректност.

Всички християни по света празнуват Рождество Христово. Останалите си задават въпроса „Коледа или Рождество“. Отговорът определя какво всъщност човек празнува – древно-езически традиции, на които е придаден някакъв псевдо-християнски привкус, или Рождеството Христово като идването на Божия Син в нашия свят и за нашето спасение. Отговорът на този въпрос изявява дали човек има истинска, автентична и спасителна вяра в Христос Спасител, или просто тъне в суеверие и невежество по отношение на Божия дар и остава глух относно Божия призив за спасение.

Ако се поразтърсите в интернет, ще откриете доста противоречива информация за Коледа. Според някои, езическите корени на празника са в онези далечни времена, когато първобитните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда. Славяните са считали слънцето за бог Даждбог. На празника Коледа той се ражда и го наричат Коледа, новороденото слънце. От тогава той започва да расте, т.е. денят се удължава. При пролетното равноденствие детето-слънце става млад мъж Ярило, който след достигане на своя апогей, започва да се смалява. От този миг до следващия празник Коледа старото слънце залинява, смалява се и умира, за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.

Според други, името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе, с което римляните означавали първия ден на всеки месец.

Според трети, първoобразът на този Коледа е Свети Никола Мираликийски, роден през 270 г. сл. Хр. в Патара – Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Той раздал цялото си наследство на децата и бедните си съграждани. Самата дата 24-ти декември е канонизирана за рождена дата на Исус Христос във II век от папа Телесфор, който е бил с тракийски произход. Дотогава Рождество Христово се е чествало в различни дни от годината.

Според разбирането на двама български възрожденци, Йовчо Тревненски и Спиридон Габровски, за произхода на българите, има хан на име Коледа, който е роден в 700 г. пр. Хр., който пък има син на име Болг (670 г. пр. Хр.). Ето какво пише Спиридон Габровски:

„След Бладилий настана крал на име Колад… И когато се роди първият негов син – Болг, накара целия народ по всичката негова земя да тържествува и празнува в месец декември 24-ти ден, и като се гощаваха, пееха: Болг се роди Коладе, тази вечер Коладе! Даже и до днес съществува този празник у българите. И кръстиха се българите, обаче този древен езически обичай не забравиха…“

Както виждаме, и според този възглед липсва връзка между Коледа и Рождество Христово. Коледа е просто е една смесица от древните предхристиянски езически вярвания на народите населяващи Балканите, и „присадения“ върху тях исторически образ на Никола Мираликийски.

Каква е тогава връзката на световната история с християнството. Връзката е в това, че с хилядолетия Бог беше приготвял нашия свят и тогава изпрати Своя Син точно на подходящия момент. Чрез Своите пророци Той прогласяваше: „Бдете, пригответе пътя за Господ!“ Мнозина, по една или друга причина, не обърнаха внимание и пропуснаха да се възползват от Неговото идване.

В тази илюстрация се крие един урок и предизвикателство и за нас днес. Ние се подготвяме за празнуването на Рождество. Но и тази година ще има много, които ще празнуват коледа, но ще пропуснат Рождество. За повечето хора Рождество се свежда до ограничения момент, прекаран на трапезата или разопаковането на подаръците, ако има такива. Някой би казал: „Е, какъв е точно проблемът?“. Както вече споменахме, това, което вярваме определя нашия живот на земята и нашата вечна съдба.

Какъв е точно смисълът на Рождество Христово? На първо място Рождество е дар на прощение за миналите грехове. Христос дойде за да ни спаси. Дойде да ни даде нов шанс, да ни примири с Бога, да ни даде надежда за този живот и за вечността. Това, от което се нуждаем е да предадем своите провали, падения и грехове на Него. Само така можем да продължим нататък. Христос ни донесе надеждата за спасение чрез вяра в Него.

На второ място, Рождество е дар на помощ за настоящите проблеми. Мъдреците, Витлеемските овчари, Йосиф и Мария, подобно на нас, си имаха своите проблеми и изпитания в живота – страдание, несигурност, обърканост, отчаяние, самота и съмнение. Христос дойде за да потвърди, че Бог ни обича независимо от това кои сме и какви сме. За нашето страдание Христос носи изцеление. В трудни моменти ни дава сила да издържим. В отчаяние и обърканост Христос ни дава смелост да направим още една стъпка. Рождество ни говори за това как с любов, милост и по незнайни и разнообразни начини Бог работи в живота ни.

На трето място, Рождество е дар на надежда за нашите бъдещи стъпки. Всичко, което Витлеемските овчари имаха, бе надеждата, че Бог няма да забрави и няма да забави, независимо от неправдата, която владее този свят. Бог държи този свят в ръката Си и те можеха да се молят в преклонение, да викат от радост, защото можеха да се върнат към трудностите и предизвикателствата на бъдещите дни с увереността, че надеждата им в Бога е истинска и реална. Ние също живеем с надежда, понякога единственото, което ни остава в този свят.

Рождество ни казва, че Светлината дойде в света и никога няма да си отиде. Ако позволим Христос да осветли живота ни, тъмнината около нас ще изгуби силата си. Нашата надежда не е в бурното развитие на технологии и наука. Те са нещо добро, но истинската ни нужда е от Бога. Независимо от проблемите в този свят, Бог е Бог. Бог не съществува поради резолюция на Обединените Нации, нито поради решение на бюрократите в Брюксел. Бог ни обича безкрайно и безусловно. Доказа го по ясен и категоричен начин на Рождество, Разпети Петък и Възкресение. Ето защо, ние можем уверено да продължим напред и да посрещнем предизвикателствата на живота с увереност.

На Рождество получаваме подаръци. Бог също ни дава подаръци и иска да види какво ще направим с тях. Дава ни Своя Син. Ще Го приемем ли? Предлага ни прощение. Ще Му благодарим ли? Предлага ни помощ в нашите трудности. Ще я използваме ли? Предлага ни надежда за нашите бъдещи стъпки? Ще основем ли живота си върху нея?

На Рождество също даваме подаръци. На едно малко момче дали да раздаде подаръците под елхата. След раздаването то продължило да търси. Когато го запитали какво още търси, то отвърнало: „Мислех, че Рождество е рожденият ден на Исус и се чудя, къде е Неговият подарък? Не ми се вярва всички да са Го забравили.“ Нашият Господ Исус Христос ни подари най-великият и скъпоценен подарък. Какво ще Му подарим ние???

Илюстрация: http://www.shutterstock.com/