Велики четвъртък

Библейски прочит: Евангелие от Йоан, 13:1–17

„А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан. И когато стигна до Симон Петър, той каза: „Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?“ Исус му отговори: „Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш.“ Петър Му каза: „Ти няма да умиеш краката ми вовеки.“ Исус му отговори: „Ако не те умия, нямаш дял с Мене.“ Симон Петър каза: „Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.“ Исус му каза: „Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“ Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: „Не всички сте чисти.“

А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: „Знаете ли какво направих? Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.“

Кирилона1, Химн за умиването на нозете

Исус измива нозете на ап. Петър (Фрагмент от фреска на Джото, 1303; Източник: Уикипедия)

Смирението насърчава смирение, образецът поражда подражатели, а свидетелството подтиква към служение. „Всеки, който вярва в Мен, ще върши делата, които Аз върша. Ще върши дори по-големи от тях.“ (Йоан 14:12): това е обещанието на Христос към Неговите ученици и към всички, които Го следват. Потресаващо е да си мислим, че можем да направим нещо, дори само равно на онова, което Той е извършил, а да си мислим, че можем да направим по-велики неща е невъобразимо! И все пак, именно това е обещано от Онзи, който е Свидетелят par excellence, а историята на Църквата по целия свят непоколебимо ни разказва за изпълнението на това обещание.

Нашият Господ наставлява дванадесетте Си ученика и ги води в къщата, за да измие краката им. Той им възлага ролята на наследници, а след това се заема да им служи като техен приятел. Той излива водата на милосърдието, вдига умивалника, взема кърпата и я увива около кръста Си… „Ако не те умия, няма да имаш наследство с Мен. Ако не те умия, върни ми ключовете, които съм ти поверил. Ако не те умия, дори собствената ти власт ще бъде отнета от теб. Ако не те умия, както ти искаше, дори няма да можеш да вземеш участие в тялото Ми.“ Тогава Симон Петър започва да го моли: „Господи, не мий само краката ми, но и ръцете и главата ми!“ Исус отговаря: „Симоне, Симоне, за цялото тяло има само едно къпане в свята вода!“ Той приключва работата Си с измиването на нозете им и им заповядва от любов: „Вижте, ученици Мои, как ви послужих и работата, която ви възложих! Вижте как ви измих и пречистих; сега бързайте към Църквата и преминете през вратите ѝ като наследници! Стъпчете без страх демоните и главата на змията, без да се плашите! Вървете смело по пътя си и известете словото Ми в градовете! Разпространете Благовестието сред народите и вдъхнете любов в сърцата на всички! Възвестявайте Благовестието Ми пред царе и свидетелствайте за верността Ми пред съдии! Вижте, че Аз, Който съм вашият Бог, се сниших и ви послужих, за да мога да приготвя съвършения Великден и да се възрадва лицето на цялата земя!“ [Виж Йоан 13 глава]

• 1. Кирилона е раннохристиянски сирийски поет от IV век, сподвижник на знаменития богослов Ефрем Сирин. Запазени са няколко негови поеми и омилии (разяснителни проповеди върху библейски текстове).