Рогата на буквализма
Превод с допълнения на: John Meade, Why Does Michelangelo’s Moses Look Like That?
Публикувана в оригинал във форума Evangelical Textual Criticism
Преводите винаги имат последствия. Например, стихът от Изход 34:29б ни предоставя забележителен пример за борбата между формалната и функционалната тенденции в превода на еврейския текст в исторически план. И така, защо Мойсей на Микеланджело изглежда по този начин?
I. Показателни версии на текста от Изход 34:29б
Мазоретски текст (основен староеврейски източник):
ֹוּמֹשֶׁה לֹֽא־יָדַע כִּי קָרַן עוֹר פָּנָיו בְּדַבְּרוֹ אִתּו
… а Мойсей не знаеше, че е „каран“ кожата на лицето му, когато той говори с Него.
OG (Обозначение за „old greek“, предполагаем най-ранен вариант на Септуагинта):
Μωυσῆς οὐκ ᾔδει ὅτι δεδόξασται ἡ ὄψις τοῦ χρώματος τοῦ προσώπου αὐτοῦ ἐν τῷ λαλεῖν αὐτὸν αὐτῷ.
… Мойсей не знаеше, че е прославен изгледът на цвета на лицето му, когато той говори с Него.
Акила (латинска интерпретация на гръцкия превод от Акила през II век, според Йероним Стридонски: Коментари към Амос, Книга трета, 6:13):
… et Moyses nesciebat quia cornuta erat species uultus eius.
… и Мойсей не знаеше, че е рогат изгледът на лицето му.
Вулгата (Йероним):
… et ignorabat quod cornuta esset facies sua ex consortio sermonis Dei.
… и той не знаеше, че лицето му е рогато от говоренето с Бога.
II. За версията на Акила
Акила е бил прозелит и ученик на знаменития раби Акиба. Като преводач, той е повлиян от възникналата тенденция в юдаизма да се брои всяка буква и на бройките да се придава някакво мистично значение.
Освен това, в стремежа си към точност, той търси гръцки еквиваленти по етимология, като използва калкиране, евентуално чрез създаване на нови думи. Стреми се една дума да се превежда с една дума. Търси еквивалентност при употребените думи, т.е. всяка дума да има едно-единствено съответствие. Когато това е възможно, опитва се да постигне съвпадение между броя букви в еврейската и гръцката думи. Търси се еднаквост в морфологичните характеристики (време-лице-падеж и т.н.), както и близко звучене (фонетика).
Така направеният превод е трудно четим, но се налага сред еврейските среди до времето, когато мазоретският текст е обявен за единствено авторитетен. Постижението на Акила е изисквало колосална концентрация и после служи като помагало на Ориген и Йероним да научат успешно еврейски. Макар Йероним да го признава за авторитетно, тоталният буквализъм го отблъсква (Например: Йероним, „Към Памахий, за най-добрия начин на превод“, Глава 11.).
Нека изследваме гръцкия текст на Акила. В своите коментари на Амос 6:13, Йероним коментира съществителното „карнаим“ (קַרְנָיִם), „рога“ (две на брой). В други текстове той също се позовава на еврейския и на значението на думата в Изход 34:29, придадено от Акила: буквално, "рогат човек". Йероним обаче схваща символиката и в коментарите си дава ясно да се разбере, че това е един образен език за сила, слава.
Йероним не цитира конкретното място от превода на Акила, който за жалост не е достигнал до нас. Може да се предположи, че Акила систематично е използвал при превода си думата κέρας („керас“, рог) и нейни производни, като еквиваленти на קרן („каран-керен“, рог) и производните ѝ. Ако следваме логиката на неговия стил, нищо не би могло да го отклони да превежда еврейската „керен“ с гръцката „керас“. Най-малкото поради близката фонетика.
Йероним използва прилагателното „cornutu“, откъдето можем да предположим, че вариантът на Акила е бил нещо подобно на:
ὅτι κερατώδης ἦν ἡ ὄψις τοῦ δέρματος τοῦ προσώπου αὐτοῦ.
...че беше рогат изгледът на кожата на лицето му.
(Или, може би, Акила е предпочел да изпусне ὄψις (изгледът) и да постави δέρμα (кожа) в именителен падеж, но това не е от значение за текущия анализ).
III. Еврейско значение
Именното прилагателно „qāran“ идва от „qeren“ (рог). В Библията тази дума има следните значения (посочени са примерни стихове):
1) „рог на животно“: Битие 22:13
1б) „кутия“: I Цар. 16:1
1в) „хълм“: Исая 5:1
1г) „измерителна връв“: Захария 2:1
1д) „рогове (ъгли) на олтара“: широка употреба в Изход и Левит.
1е) обозначение на „слонова кост“: Езекиил 27:15
1ж) обозначение на града Ащерот-Карнаим
2) Символ за сила, самочувствие и слава: Второзаконие 33:17, I Цар. 2:1,10, … (употребява се на около 20 места). Рогата често са образ за сила в Античността и в еврейската Библия – особено що се отнася до сила на някой цар. В древния свят богове и царе често са представяни като „рогати“, което показва тяхното величие или превъзходство над другите; вероятно рогата са били и символ за обожествяване на цар. Тогава деноминативният глагол „е рогат“ е бил в състояние да изрази силата на Мойсей като водач на Израил; сравни хифилния (вид спрежение в еврейския, причинителна форма на глагола) корен в Псалм 69:31, означаващ „бикове с прораснали рога“.
3) От значението 2) произлиза и изразът „лъчи на слава“: нещо като сияние и видим белег за слава, за което има указания в Изход 34:29,30,35 и Авакум 3:4
4) От значението 1д) произлиза и един символ за милост и благодат (от Божия страна): II Цар. 22:3, Пс. 18:2(3). Неговият смисъл не е на превъзходство, а на изкупление и среща с Бога. Този символ също може да се използва като характеристика на Мойсей, вече в качеството му на посредник между Бога и хората.
5) Някаква смесица между значения 1) и 2) относно животните, които пророк Данаил вижда в своите видения: Даниил 7:7,8.
N.B. Тези основни значения се запазват и в днешния иврит, например: "баал-карнаим" (рогоносец), "керен-завит" (ъгъл на улица), "карней рентген" (рентгенови лъчи) и т.н.
Разликата в преводите идва от това, дали еврейският текст ще се интерпретира строго буквално или в него ще бъде намерена фраза-идиом, която да изисква превод по смисъл.
IV. Изводи
Текстът на Септуагинта превежда израза „рогата на Мойсей“ метафорично, като приписва слава, сияние и величие на лицето на Мойсей в присъствието на YHWH (потвърдено в Таргумите и Пешита). Акила предава текста етимологично или свръхбуквално и така рисува портрет на един рогат посредник.
Йероним продължава тази традиция в своята Вулгата, което повлиява не само по-късните интерпретации и преводи, използващи Вулгата, но и длетото на самия Микеланджело, извайващо именно такъв Мойсей.
В известен смисъл, нито Септуагинта, нито Йероним бъркат при превода. Макар че не признава строгия буквализъм, Йероним все пак счита, че символът е ясен не само на него, но и на неговите съвременници. Затова заема спокойно от свръхбуквализма на Акила. Но минават векове и символът губи своя древен смисъл.
Все пак, можем ли да твърдим, че в началото на XVI век нито Микеланджело (1475-1564), нито комисията на Ватикана, която е трябвало да приеме произведението му (завършено в 1516 г.), не са били наясно със символиката? Длъжни сме да посочим всички възможни обяснения:
1) Както Микеланджело, така и конкретната комисия, не се били компетентни по отношение на символиката. Те са смятали, че на Синайската планина Мойсей е имал видоизменено лице, с рога.
Това обяснение е много трудно за приемане - поне някой във Ватикана по онова време е четял Септуагинта. Дори Лутер (1483-1546), който се е водел по смисъла на Вулгата в своя библейски превод, възприема корекцията на Септуагинта:
... und wußte nicht, daß die Haut seines Angesichts glänzte davon, daß er mit ihm geredet hatte.
... и не знаеше, че кожата на лицето му блестеше от това, че той беше говорил с Него.
2) Само Микеланджело е смятал така поради своя личен прочит на Вулгата, а комисията е решила, че произведението не бива да се преправя, за да не се отнема нищо от цялостния му съвършен изглед, и по някакъв начин това минава за допустима символика.
Това обяснение е твърде правдоподобно; още повече, че ако е искал да изобрази един славен Мойсей, Микеланджело като гениален художник и скулптор е можел да го направи по много други начини.
3) И двете страни са приели по начало, че символиката е допустима. Още повече, че самият Микеланджело е предоставил скици на планирания изглед на цялата гробница, поне отначало (по сведения от Wikipedia).
Това обяснение е по-трудно за приемане, тъй като “рогат” отдавна се е било превърнало в атрибут на врага на Бога.
Независимо от обясненията, при наличието на рязка граница между образования клир и непросветените миряни, тази скулптура на Микеланджело си остава странна до днес.
Кой човек може да отгатне “рогатата символика”, освен ако не направи изследване подобно на настоящото?
Нов коментар