Въведение в света на Джордж Макдоналд

През последните десетилетия на XIX в. е направена снимка-колаж, на която се вижда група автори от тогавашната епоха. Сред тях, на първия ред отляво, стои и шотландският белетрист и поет Джордж Макдоналд.

Фактът, че Джордж Макдоналд е включен в списъка на най-продаваните автори от Викторианската епоха, е забележителен. Днешният изследовател на този период може да се запита: „Кой е Джордж Макдоналд и какво прави там?“ Съвременниците на Макдоналд обаче биха били изненадани на свой ред да научат, че до средата на ХХ век той ще бъде до голяма степен забравен. През последните три десетилетия на XIX в. произведенията на Джордж Макдоналд са бестселъри, а репутацията му на романист и християнски богослов е огромна. Във Великобритания и в Съединените щати се продават стотици хиляди екземпляри от романите му. Сред неговите приятели и познати се нареждат личности като Джон Ръскин, Фредерик Денисън Морис1, лейди Байрон, Уилям Текери, Хариет Бийчър Стоу, Оливър Уендъл Холмс2, писателката Маргарет Олифант3, д-р Елизабет Гарет4, Артър Хюз, Форд Мадокс Браун и много други. Особено близък приятел на семейството е Чарлз Л.  Доджсън, по-известен като Луис Карол. Неговата книга „Алиса в страната на чудесата“ за първи път вижда бял свят, като е прочетена на семейство Макдоналд.

РАННИТЕ ГОДИНИ НА МАКДОНАЛД

Животът на Джордж Макдоналд (1824-1905) обхваща по-голямата част от XIX век. Роден е в Хънтли5, Северна Шотландия, във фермерско семейство от средната класа. Макдоналд цени особено опита и преживяванията от ранните си години и ги пресъздава в половин дузина по-късни романи; най-известните от тези творби са „Детството на Роналд Банерман“6, „Алек Форбс от Хауглен“7 и „Робърт Фалконър“8). Когато е едва на осем години, умира майка му. След това основнo влияниe в живота му оказват неговият баща Джордж Макдоналд-старши, когото почита и който служи като първообраз на доброто и любящо бащинство в романите му, и майката на баща му, строга калвинистка, върху която е изграден портретът на баба Фалконър в романа. Наред с веселието на ранните години в Хънтли, в изграждащата се духовна личност на младия Макдоналд назрява конфликт – как да съчетае двата противоречиви образа на Бога, представени от двете влиятелни личности на неговото детство.

Тази калвинистична9 среда от XIX в. създава почвата, от която по-късно се появяват възгледите на Джордж Макдоналд за Бога. Той е потопен в богословска ортодоксалност почти от детството си. Още като момче той изпитва неудобство от изградената си представа за Бога, особено от доктрината за предопределените избрани. Един от най-ранните му спомени е усещането, че не иска да бъде обичан от Бог, Който не обича всички. В юношеските си години сериозно поставя под въпрос богословската перспектива на калвинизма за един Бог на възмездието, чийто гняв изисква вечно наказание на неразкаялите се грешници във вечния ад на Неговата непростителност.

Макдоналд постъпва в Абърдийнския университет на 16 години, където учи химия и физика. През тези години кризата в убежденията му достига своя връх. По-късно той ще разкаже за съмненията по своя път в дългата си повествователна поема „Ученикът“10. Около дипломирането си Макдоналд успешно се справя със затрудненията, породени в детството му от калвинизма, достига до собствена твърда вяра и решава да стане свещенослужител. Следват две години в Богословския колеж „Хайбъри“ в Лондон.

През този период, след като навършва двадесет години, една друга перспектива за Бога като любящ и опрощаващ Баща пуска корени в основата на новата лична вяра на Джордж Макдоналд. Разширеният поглед върху характера и вечните цели на Бога неизбежно води до преразглеждане на възгледите му за спасението, смъртта, ада и изкуплението – смъртта не затваря вратата към покаянието; спасението не се основава на това, че Исус спасява човечеството от Божия гняв, а по-скоро, че Той ни води при нашия любящ Отец. Адът има по-скоро изкупителен, отколкото наказателен характер (Божието дело има за цел да доведе грешниците до помирение с техния Отец). Съответно изкуплението е взаимно партньорство между човека и Исус за победа над греха в този живот, а не само гаранция за излизане от затвора в следващия.

НОВО ВИЖДАНЕ ЗА БАЩИНАТА ПРИРОДА НА БОГА

Радикалните отклонения на Макдоналд от традиционната ортодоксалност водят до погрешното обвинение, което оттогава се отправя към него, че е универсалист11, не вярва в ада и следователно е еретик. Настойчивото, непрекъснато и неотклонно наблягане на Макдоналд върху истинността на Библията и върху императива на послушанието по примера и заповедите на Исус като единствена основа за истинска християнска вяра показва, че това обвинение не само е неоснователно, но и абсурдно.

Със задълбочаването на освобождаващото ново виждане за Божието бащинство започва да разцъфтява и творческият поглед на Макдоналд към живота. Духовният и творческият аспект на същността му не могат да бъдат разделени. Въображението на Макдоналд играе съществена роля в развитието на неговите разширени възгледи за Бога, като образът на един добър и любящ Баща-Създател подхранва радостта, която разцъфтява във въображението му. Макдоналд очаква с нетърпение да предаде своето творческо виждане за Бога и Неговите вечни цели чрез житейската си кариера на пастир.

РАЗОЧАРОВАНИЕ НА АМВОНА

В началото на 1851 г., малко след 27-ия си рожден ден, Макдоналд е поканен да стане служител в малка конгрешанска църква в Аръндел12, на южното крайбрежие на Англия. Два месеца по-късно той се жени за Луиза Пауъл.

Краткият престой на Макдоналд в Аръндел се оказва обаче първата и последната му служба като пастир. Сложното преплитане на въображение и дух, което е толкова важно за духовната визия на Макдоналд, е смущаващо за работническата класа в Аръндел. Влиятелните хора сред паството му намират поетичния и „мистичен“ уклон в необичайното богословие на Макдоналд за нещо повече от това, което са готови да понасят; още повече, примесено, според тълкуванието им, с либерализма на „немското богословие“. В продължение на две години върху Макдоналд бива оказван натиск да напусне – и накрая той го прави през 1853 г.

По това време Макдоналд вече пише. Поезията и приказката са неизбежни странични продукти на чудото на един безкрайно любящ Бог. След като успява да си представи един Бог, Който е по-любящ от Бога на повлияното му от калвинизма детство, въображението му се развихря в много посоки. Първите му творби са стихове и фентъзи - издънки на неговия „творчески духовен“ поглед към всички неща.

Литературната кариера на Макдоналд стартира през 1855 г. с публикуването на дълга романтична поема, озаглавена „Отвътре и отвън“13. Книгата предизвиква възхищението на лейди Байрон, вдовицата на знаменития поет, която разпространява в литературните среди информацията за изгряваща нова звезда на литературния хоризонт. През 1857 г. е публикуван втори том, озаглавен просто „Поеми“. През 1858 г. следва фантастичният сборник „Фантасти“14. Междувременно семейството на Макдоналд се разраства до единадесет деца и тези години са изпълнени с финансови трудности. Въпреки това младият автор печели все по-добра репутация сред лондонските литератори. Той привлича широко обществено внимание и започва да бъде търсен като лектор и проповедник.

МАКДОНАЛД СЕ ОБРЪЩА КЪМ ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА

Кариерата на Макдоналд прави голям скок през 1863 г. с излизането на първия му реалистичен шотландски роман „Дейвид Елгинброд“15. Мигновеният му успех изстрелва Макдоналд до високите етажи на бестселърите. До края на живота си той е известен като един от най-изтъкнатите романисти на своята Викторианска епоха. Известна представа за известността му дава фактът, че кралица Виктория подарява екземпляри от „Робърт Фалконър“ на внуците си. Всички четат книгите му – Луис Карол, Джон Ръскин, Х. Г. Уелс, Чарлз Дикенс, Марк Твен, както и самата кралица.

През следващите тридесет години под плодотворното му перо излизат още поетични творби, много сборници с разкази и половин дузина сборници с богословски и литературни есета. Репутацията на Джордж Макдоналд през последните четири десетилетия на XIX в. обаче се дължи предимно на реалистичните му романи, които се продават най-добре, както и на книгите му за деца. След първия му роман следва изключителен списък от бестселъри: „Летописи на един тих квартал“16 (1867 г.), „Робърт Фалконер“ (1868 г.), „На гърба на северния вятър“17 (1871 г.) и „Принцесата и гоблинът“18 (1872 г.). През следващите десетилетия Джордж Макдоналд продължава да създава поредица от запомнящи се фентъзи произведения и великолепни описания на шотландския и английския живот: двутомникът „Малкълм“19 (1875), „Маркизът от Лоси“20 (1877), „Куратът Томас Уингфолд“21 (1876), „Сър Гиби“22 (1879), „Замъкът на магьосника“23 (1882), „Донал Грант“24 (1883), „Каквото си имаш, това си имаш“25 (1886). Всички тези големи романи са наситени с неговите необичайни възгледи за Бога и практическия християнски живот.

За четирийсет и две години на активна писателска кариера обемът на творчеството му е зашеметяващ. Макдоналд създава над петдесет тома, с невероятно разнообразие от теми и образи. Сред най-забележителните аспекти на огромното му творчество е фактът, че много от тези книги са с обем над 400 страници, а някои надхвърлят 700. 

В некролога си за Макдоналд, публикуван в лондонския вестник „Дейли нюз“, Г. К. Честъртън пише: „Джордж Макдоналд беше един от неколцината най-велики мъже на XIX век“26.

ДЖОРДЖ МАКДОНАЛД ПРЕЗ ХХ ВЕК И ВЛИЯНИЕТО МУ ВЪРХУ К.С. ЛУИС

След смъртта на Макдоналд през 1905 г. популярността на произведенията му бързо намалява. Читателската аудитория от новия XX век няма апетит към „религиозни романи“ от по 400-600 страници. Възприемането на реалистичната му литература е възпрепятствано и от използването на тежък шотландски диалект в единадесет от романите му. В крайна сметка името на Макдоналд става почти непознато извън литературните академични среди.

Най-значимият от почитателите на Макдоналд към средата на ХХ век е К. С. Луис, който неведнъж признава Макдоналд за един от най-важните вдъхновители на собствените си фентъзи творби и богословски трудове. В автобиографията си „Застигнат от радостта“27 Луис описва как с четенето на „Фантастите“ на Макдоналд у него започва процес на обръщане от скептицизъм към християнство. А във „Великата раздяла“28 той поставя Макдоналд в ролята на свой водач и наставник.

Луис съставя и антология от избрани произведения на Джордж Макдоналд. Това е официално признание за дълга, който изпитва към него. В предговора четем следното: „Никога не съм крил факта, че го смятах за свой учител; всъщност си мисля, че не съм написал книга, в която да не съм го цитирал. Но ми се е струвало, че тези, които са приемали радушно книгите ми, дори сега не обръщат достатъчно внимание на тази моя привързаност. Честността ме кара да я подчертая.“29. Из различните публикувани писма на Луис можем да открием кратки проникновения за значението, което произведенията на Макдоналд играят в личната програма за четене и за духовното израстване на Луис. „Откакто ти писах за последен път, прочетох едно ново произведение на Макдоналд, което според мен е най-добрият от романите му...“, пише той на Артър Грийвс през 1931 г.30 Тези писма, които обхващат период от много години, включват над шестдесет споменавания (някои от тях представляват дълги дискусии) на романите на Макдоналд. След първото си запознанство с творчеството на Макдоналд през 1916 г., четиридесет и пет години по-късно Луис все още чете жадно шотландеца.

РЕАЛИСТИЧНИТЕ РОМАНИ НА МАКДОНАЛД СЕ ЗАВРЪЩАТ

Нарастващото осъзнаване на значението на реалистичните романи на Макдоналд през последните две десетилетия на XX в. доведе до възраждане на интереса към неговото цялостно творчество в световен план. Причините за това са много. Несъмнено главната сред тях е примамливата сила на романите на Макдоналд, с която той вълнува читателите си. Визията на Макдоналд за живота в множество измерения и необичайната му проницателност за прилагането на духовните принципи в ежедневните житейски ситуации нямат аналог.

Съвършенството на неговите истории произлиза от проницателните герои, живата драма, напрегнатите и заплетени сюжети, автентичните диалози, завладяващия реализъм и онова, което някои наричат „тайнствен поглед върху природата и целия живот“. Историите са подсилени от духовните истини, вплетени във и чрез героите, чийто живот се разкрива пред нас.

За да постигне тези сложни и разнообразни цели, Макдоналд непрекъснато преплита две успоредни нишки в романите си: на "сюжета" и на вътрешните духовни пътешествия на героите. Това е отличителна черта на романите на Макдоналд. Героите му са живи. Чувствате заедно с тях. Придружавате ги във вътрешните им пътешествия, водещи до израстване. Те се превръщат във ваши образци за подражание и във ваши наставници.

• 1. Джон Фредерик Денисън Морис (1805–1872), известен като Ф. Д. Морис, е английски англикански богослов, плодовит автор и един от основателите на движението Християнски социализъм. Б.пр.
• 2. Оливър Уендел Холмс е американски лекар, поет, професор, лектор и писател. Считан е от съвременниците си за един от най-добрите писатели на XIX век. Б.пр.
• 3. Маргарет Олифант Уилсън (4 април 1828 – 20 юни 1897) е шотландска историческа писателка. Нейните художествени произведения включват „домашния реализъм, историческия роман и приказките за свръхестественото“. Б.пр.
• 4. Елизабет Гарет Андерсън (родена на 9 юни 1836 г. в Уайтчапъл и починала на 17 декември 1917 г. в Алдебург) се смята за първата жена, завършила медицина в Англия. Нейната борба за допускане на жени до медицинската професия е част от движение, което се развива по същото време в Европа и Северна Америка. Б.пр.
• 5. Хънтли (на английски: Huntly, на гаелски Hunndaidh) е град в Североизточна Шотландия. Б.пр.
• 6. "Детството на Роналд Банерман" е реалистичен, до голяма степен автобиографичен роман на Джордж Макдоналд. Публикуван е за първи път през 1871 г. Оригиналното издание е илюстрирано от Артър Хюз. Б.пр.
• 7. George MacDonald, Alec Forbes of Howglen, Hurst & Blackett publ., London, 1865.
• 8. George MacDonald, Robert Falconer, Hurst & Blackett publ., London, 1868.
• 9. Калвинизмът (по името на Жан Калвин), известен също като реформирана традиция, реформирана вяра или реформирано богословие, е богословска доктрина и подход към християнския живот, основани на принципа на Божия суверенитет във всичко. Б.пр.
• 10. George MacDonald, The Disciple, Strahan & Co publ., London, 1867.
• 11. Християнският универсализъм е школа в християнското богословие, която се фокусира около доктрината за всеобщото помирение: възгледът, че всички човешки същества в крайна сметка ще бъдат спасени и възстановени в правилни отношения с Бога. Б.пр.
• 12. Град в Съсекс, Англия. Б.пр.
• 13. George MacDonald, Within and Without, Longman, London, 1855.
• 14. George MacDonald, Fantastes, Smith, Elder & Co., London, 1858.
• 15. George MacDonald, David Elginbrod, Hurst and Blackett, London, 1863.
• 16. George MacDonald, Annals of a Quiet Neighbourhood, Strahan & Co., London, 1867.
• 17. George MacDonald, At the Back of the North Wind, Strahan & Co., London, 1871.
• 18. George MacDonald, The Princess and the Goblin, Strahan & Co., London, 1872. Книгата "Принцесата и гоблинът" е публикувана на български от изд. Изток-Запад, 2020 г. Б.пр.
• 19. George MacDonald, Malcolm, Cassell And Company Ltd, London, 1875.
• 20. George MacDonald, The Marquis of Lossie, London, 1877.
• 21. George MacDonald, Thomas Wingfold Curate, London, 1876.
• 22. George MacDonald, Sir Gibbie, Hurst & Blackett., London, 1879.
• 23. George MacDonald, Castle Warlock, Trench, Trubner &Co. Ltd., London, 1882.
• 24. George MacDonald, Donal Grant, Trench, Trubner &Co. Ltd., London, 1883.
• 25. George MacDonald, What’s Mine’s Mine, D. Lothrop & Company, Boston, 1886.
• 26. G.K. Chesterton, Obituary article in The London Daily News, Sept. 23, 1905, quoted in George MacDonald, Scotland’s Beloved Storyteller by Michael Phillips, page 344.
• 27. К. С. Луис, Застигнат от радостта, изд. Рива, 2006 г.
• 28. К. С. Луис, Великата раздяла, изд. Нов Човек, София, 2002 г.
• 29. C. S. Lewis, George MacDonald, An Anthology, Preface, p. 20
• 30. C. S. Lewis, They Stand Together, p. 402