Суеверие – митология – Вяра: Пътят на К. С. Луис към християнството

Малко преди да бъде приет в Оксфордския университет през 1916 г., за да учи английска литература, Клайв Стейпълс Луис, наскоро приел атеизма, влиза в спор с приятел относно християнството и неговите свръхестествени елементи. Писмата му по темата от този период разкриват духа на епохата: нагласа срещу религиозната вяра. През последното столетие това отношение е намерило много съюзници.

Луис упреква приятеля си, че не приема „признатия научен подход към развитието на религиите“. Чудотворните истории за живота на Исус са „на същата основа“ като тези за Адонис, Дионисий, Изида и Локи. Всички религии, пише той, са опит на първобитния човек да се справи с ужасите на природния свят. Точно така е и с християнството: историята за възкресението е възвишен преразказ на древните езически митове за богове и богини, които, като инициират цикъла на сезоните, представят модела на смъртта и възраждането на живота.

В началото на XX век изглежда, като че ли науката е изтласкала доктрината за възкресението в сферата на сбъднатите желания. Новата дисциплина психология ще направи същото. Зигмунд Фройд, създателят на психоанализата, разглежда религиозните чувства като израз на детската нужда от бащина закрила. „Произходът на религиозната нагласа може да се проследи назад ясно очертана до усещането за безпомощност на детето", пише Фройд в Цивилизацията и нейните недоволства1. „Възможно е зад това да се крие нещо по-дълбоко, но засега то е обвито в неяснота.“

Луис е напълно в крак с нововъзникналия дух на времето, който смята религията за ирационална и репресивна по своята същност. „Суеверието, разбира се, във всяка епоха е държало в ръцете си обикновените хора“, пише той, „но във всяка епоха образованите и мислещи хора са се разграничавали от него.“2 Тайните на Вселената все още предстоят да бъдат разкрити, признава той, но „междувременно няма да се върна в робството на вярата в някое старо (и вече отмиращо) суеверие“.

Петнайсет години по-късно обаче Луис, който по това време е оксфордски учен по английска литература, изоставя атеизма си и прегръща историческото християнство. Той се превръща в най-известния християнски писател на XX век. Неговите апологетични произведения, като „Обикновено християнство“3 и „Проблемът болка“4, никога не са били спирани от печат. Детската му поредица „Хрониките на Нарния“, изпълнена с библейски образи, е преведена на повече от 47 езика.

По ирония на съдбата именно спорът за митологията – за значението на мита в човешкия опит – довежда Луис до промяна. На 19 септември 1931 г., по време на един от най-важните разговори в историята на литературата, Луис води своя приятел и колега Дж. Р. Р. Толкин5 на разходка покрай река Черуел близо до колежа Магдалина6. Професор по англосаксонски език в Оксфорд, Толкин от десетилетия изучава древни и средновековни митологии; започва да пише собствена епична митология за Средната земя, докато е войник във Франция по време на Първата световна война.

Както Луис разказва за разговора в автобиографията си „Застигнат от радостта“7, Толкин настоява, че митовете не са лъжа, а по-скоро загатване за конкретна, духовна реалност. „Джак, когато в една езическа история срещнеш бог, който жертва себе си, това много ти харесва. Тя те вълнува по необясним начин.“, казва Толкин. Луис се съгласява: разказите за жертвоприношения и героизъм събуждат у него чувство на копнеж, но не и когато ги среща в евангелията.

Езическите истории, настоява Толкин, са Бог, който изразява себе си чрез умовете на поети: те са „откъслечни фрагменти“ от една много по-голяма история. Разказът за Христос, неговата смърт и възкресение е един вид мит, обяснява той. Той въздейства на въображението ни по същия начин като другите митове, но с тази разлика: това наистина се е случило. Може би само Толкин, със своята огромна интелигентност и творчество, би могъл да убеди Луис, че разумът и въображението му могат да станат съюзници в акта на вярата.

Възраженията на Луис се стопяват като пролетен сняг. „Старият мит за умиращия Бог, без да престава да бъде мит, слиза от небето на легендите и въображението на земята на историята“, пише той след обръщането си. „Не трябва да се срамуваме от митичното излъчване, което носи нашето богословие“.

Съвременният ум, подкрепен от науката и психологията, изглежда или се срамува, или е объркан от това излъчване. Дори много църковни проповедници са превърнали историческото учение за възкресението в домашна метафора за пролетно обновление: неволна препратка към езическата религия.

И все пак точно тук се крие поразителното, неоспоримо твърдение на християнската вяра, събитието, което превърна една разочарована група последователи в най-устойчивата и преобразяваща религиозна общност в историята. В основата си това е историята на Богът на любовта, Който изпълнява спасителна мисия за човечеството: Христос умря, Христос възкръсна. Веднъж въведена в света, надеждата за възкресението се превръща в оста, около която се върти Западната цивилизация.

За вярващите от всички краища на света истината за човешката история – това, което някога е изглеждало „обвито в неяснота“ – се разкрива в разтърсващ блясък от светлина в утрото на Великден: Митът стана факт.

• 1. Freud, Sigmund: Das Unbehagen in der Kultur, (Internationaler Psychoanalytischer Verlag, Wien 1930).
• 2. Вж. Dr Armand M. Nicoli, Jr.: The Question of God: C.S. Lewis and Sigmund Freud Debate God, Love, Sex, and the Meaning of Life, p.33. Б.пр.
• 3. C.S. Lewis: Mere Christianity, (Geoffrey Bles (UK), Macmillan Publishers, HarperCollins Publishers(US), 1952). В българското издание заглавието е преведено „Отвъд човека”, (изд. Нов човек, София, 1997). Б.пр.
• 4. C.S. Lewis: The Problem of Pain, (The Centenary Press, UK, 1940). Българското издание е „Проблемът болка“, (изд. Нов човек, София, 1995). Б.пр.
• 5. Дж. Р. Р. Толкин е английски писател, поет, филолог, есеист и професор в Оксфордския университет, роден на 3 януари 1892 в Блумфонтейн (Оранжева република, Южна Африка) и умира на 2 септември 1973 в Борнемут, Великобритания. Той е познат най-вече с романите си „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“. Б.пр.
• 6. Колеж в Университета в Оксфорд. Б.пр.
• 7. К. С. Луис: Застигнат от радостта, (изд. Рива, София, 2006).