„Д-р Ливингстън, предполагам?“

От години никой не е чувал нищо за шотландския мисионер Дейвид Ливингстън. През 1866 г. той е изчезнал във вътрешността на Източна Африка, в търсене на изворите на река Нил. Докладите му за по-ранните му проучвания в „Черния континент“ са запленили ума на множество читатели в неговата родина. А подтикът му да се посвети на това поприще е ясен на всички. Когато веднъж го питат защо е решил да стане мисионер, Ливингстън отвръща: „Бях принуден от Христовата любов.“

В книгата му Мисионерски пътувания в Южна Африка, публикувана през 1857 г., се разказва за изминатите над 30 000 километра из африканския континент. Изследванията на Ливингстън предоставят ценни сведения за народите и географията на неизследваните към онзи исторически момент вътрешни области на Африка. Трябва обаче да се отбележи, че той е попълвал липсата на данни с предположения, като представите и мечтите му често надвишавали фактите. Това струвало живота на някои мисионери, осланящи се на описанията му. Веднъж Джеймс Стюарт, основател на мисията „Ловдейл“1, бил толкова възмутен от личните особености на Ливингстън и подвеждащите му сведения, че хвърля една от книгите му в близката африканска река.

Все пак Ливингстън е човекът, събудил съвестта на света за ужасната арабска търговия с роби, наречена от него „нечестивото чудовище, което се въди в цяла Африка“. Публицистиката му, посветена на злото на робството, има голям принос за неговото премахване. Ливингстън пресмята, че на всеки 20 000 души, пленени и продадени като роби, се падат около 100 000 африканци, които са били убити, ранени или умрели от болести по роботърговските пътища. „Множеството скелети, които сме видели по пътищата в пустошта – пише той, – свидетелстват за ужасяващите човешки жертви при тази търговия, които я обричат на ада.“

Първоначално Ливингстън започва мисионерска дейност в Ботсвана, но местните хора се отнасят с безразличие към Евангелието. Неуспехът не го обезсърчава, а го тласка да предприеме повече пътувания на север. Постепенно той достига до убеждението, че добрата стратегия за разпространение на Благовестието в Африка в дългосрочен план е да се изпревари комерсиалния интерес на европейците и да се картографира вътрешността на континента чрез движение по реките като своеобразни „магистрали“. С пътешествието си от Луанда в Ангола до Келимани в Мозамбик, Ливингстън става първият европеец, прекосил южната част на Централна Африка и видял знаменитите водопади Виктория, които наименува на тогавашната английска кралица. При една от следващите си големи експедиции той е придружен от съпругата си, която се разболява и умира от малария.

При пътешествието си в търсене на изворите на Нил д-р Дейвид Ливингстън е постепенно изоставен от сътрудниците си, а част от принадлежностите му са откраднати, включително и лекарствата му. Но той продължава проучванията си сам, борейки се с болести и други несгоди.

Загрижена, че вече пет години от Ливингстън няма ни вест, ни кост, и с надежда да произведе сензация, през 1871 г. редакцията на вестник Ню Йорк Хералд изпраща журналиста Хенри Стенли да го търси. След като пристига в Занзибар край танзанийския бряг, Стенли тръгва по стъпките на Ливингстън навътре в континента. Задачата не е никак лесна. Стенли трябва да си пробива път, понякога с бой, през враждебни райони и да отбива атаките на малария, крокодили и бунтовници, а също да се справя с опити за дезертиране от групата.

След месеци на мизерно съществуване най-после попадат на „гореща следа“. Когато установяват със сигурност къде се намира Ливингстън, Стенли и носачите му обличат най-хубавите си дрехи. На 10 ноември 1871 г. виждат един стар бял мъж край бреговете на езерото Танганайка. Няма съмнение кой е това. Стенли се приближава и го поздравява с думите, които впоследствие стават прочути по целия свят: „Д-р Ливингстън, предполагам?“. Мисионерът отвръща: „Да, и съм толкова благодарен, че съм тук, за да ви посрещна с добре дошъл.“

Храната, която журналистът носи със себе си, спасява живота на мисионера. Оказва се, че Ливингстън е сериозно болен и е в състояние да приема само африканска овесена каша. „Вие ми донесохте нов живот“, повтаря непрекъснато той. Само че Стенли не успява да го убеди да напусне Африка. Ливингстън е решен да доведе мисията си до край. Стенли се включва за известно време в изследванията му на езерото Танганайка, а по-късно се връща в Англия. За разлика от Джеймс Стюарт, специалният кореспондент на Ню Йорк Хералд е силно впечатлен от християнската вяра на Ливингстън. „Тя не е от теоретично естество – пише той, – а е постоянна, ревностна, искрена практика... и е винаги в действие.“

Дейвид Ливингстън остава в Африка до края на живота си. Той умира на 1 май 1873 г. на 60-годишна възраст от малария и вътрешни кръвоизливи поради дизентерия. Тленните му останки са пренесени в Англия и погребани в Лондон.

• 1. Мисионерска станция и образователен институт в Южна Африка. Б.пр.