Да създадеш орден от проповедници

Осемстотин години от смъртта на св. Доминик

Групата решава да спре само за малко. Просто търсят място за нощувка по дългото си пътуване от Испания към Дания. Но Доминик вече се е прочул с дружелюбността си и завързва разговор с гостилничаря. Оказва се, че съдържателят на страноприемницата е албигоец и вярва, че има две върховни същества, добро и зло, които владеят съответно над духа и над материалния свят. Той твърди, че всичко отнасящо се до тялото, било то ядене, притежаване на земни блага и дори женитба, е по същността си зло.

Младият приор1 се удивлява на тази старинна ерес и прекарва цял нощ в обсъждане на убежденията на гостилничаря. Към изгрев слънце последният е готов да се върне към ортодоксалното християнство. А Доминик се чувства натоварен с нова мисия: обръщението на албигойците.

С грижа за нуждаещите се

Доминго де Гусман, с латинско име Доминик, произхожда от благородническо семейство от Кастилия, едно от испанските кралства през XII век. На четиринайсетгодишна възраст, както било обичайно по онова време, той е изпратен в университета на Паленсия, където в продължение на десетилетие следва „свободни изкуства“2 и богословие. Не след дълго той става известен учен, чиито книги – снабдени със собственоръчни бележки – са единствените му ценни вещи. Но ако имало нещо, което Доминик е обичал повече от научните си занимания, това била грижата за нуждаещите се. Веднъж той продал книгите си, за да помогне на бежанци по време на война. „Как мога да се наслаждавам на мъртвите кожи3, докато живите кожи се сбръчкват от глад и немотия“, възкликнал той.

Едва навършил 24 години, Доминик е ръкоположен за свещеник и служи като каноник4 в продължение на почти десетилетие. През 1199 г. той е избран за субприор на своя манастир, а впоследствие наследява на поста приора Диего д'Азеведо, когато последният става епископ.

Срещата му с албигойци в Южна Франция е станала по време на пътуване с други монаси, които трябва да уредят брака на кастилския принц с датска благородничка. Според албигойците Христос бил ангел с привидно тяло, чиито учения трябвало да се спазват стриктно (но според албигойското тълкуване). Независимо от заблужденията си, те познавали много добре Новия Завет и пророческите старозаветни книги. Поради вярата си, че всичко телесно е зло, те често водели суров, дори аскетичен начин на живот. Доминик бил смаян от поведението на папските легати, които били изпратени да евангелизират албигойците, но се опитвали да ги впечатлят с коне, знаци на власт, прекрасни дрехи и одежди, хубава храна и удобни жилища. Ако се опитваме да докоснем с Благовестието едни сурови хора, изтъквал Доминик, трябва да се използват други средства. „Така че нека се въоръжим с усърдни молитви и да се отправим на поход срещу Голиат босоноги, като показваме истинско смирение.“

picture_saint_dominic_praying
Св. Доминик се моли (Художник: Ел Греко /1541–1614/; Източник: Wikipedia)

Свещеникът от благороднически произход избира живот на бедност. Като начало, той сваля обувките си и започва да пътува и проповядва бос. Отказва да спи на легло – предпочита на пода. Веднъж изкарва целия 40-дневен Велик пост само на хляб и вода; понякога стига до крайности, като тази да се самобичува. Един от неговите биографи отбелязва: „Някой може да го упрекне в показност, но твърдият под беше истински, празнотата в стомаха беше истинска, както и плющенето на бича по гърба му.“

Много хора стигат до покаяние в резултат от мисията на Доминик. През 1206 г. той открива първия доминикански манастир: обител за жени, които са се отвърнали от албигойската ерес. Ала две години по-късно събитията вземат лош обрат. Папският легат, отговарящ за мисията сред албигойците, е убит от тези, сред които е изпратен. Папа Инокентий III призовава за седемгодишен кръстоносен поход срещу еретиците. Макар че не се противопоставя решително на Римската църква, Доминик дълбоко скърби поради кръвопролитията. „Логика и убеждаване, а не насилие“ – това е призивът, който той повтаря отново и отново през живота си.

След кръвопролитния кръстоносен поход Доминик посещава Рим и представя план за основаване на Орден на проповедниците на IV Латерански събор през 1215 г. Първоначално предложението му не се приема, тъй като съборът забранява основаването на нови религиозни ордени. Обаче Доминик съумява да намери заобиколен път, като възприема за своя орден правилата на св. Августин. Така през 1216 г. Той получава официална санкция от папа Хонорий III.

Твърди се, че при това посещение в Рим папата лично го е развел и му е показал съкровищницата на Ватикана. „Ап. Петър не може повече да каже „Злато и сребро аз нямам“,“ отбелязал Инокентий III, позовавайки се на Деян. 3:6. „Да“, отвърнал посветеният на бедността негов събеседник, „ала не може да каже също: „Стани и ходи!“

Интелектуално наследство

Популярното название на движението, основано от Доминик, било „доминиканци“ или „черни монаси“ (заради цвета на одеждите им). Официалното име „Орден на проповедниците“ обаче било знаково, защото подсказвало, че не само епископите, но и свещениците могат да проповядват. То придава първостепенна роля на доминиканците в духовния живот на Западна Европа през следващите два-три века.

Животът на ума е от централно значение за дейността на доминиканците още от самото основаване на ордена. Това дава силен тласък на академичното богословие на Запад. Достатъчно е да споменем двамата най-известни доминиканци на Средновековието: Алберт Велики (1200–1280) и неговия ученик Тома Аквински (1225–1274). Първите богословски школи, основани от самия Доминик, са в Рим и в Болоня, където се намира най-старият университет в Европа. По-късно такива се появяват и в Испания.

Св. Доминик е на три пъти молен да стане епископ, но той непоколебимо отказва, защото вярва, че Бог го е призвал на друго поприще. Прекарва последните си години в пътувания бос из Европа, като проповядва Евангелието и печели обръщенци за Господа. Но при едно пътуванията си, той е повален от тежка болест. Изповядва най-тежките си грехове, сред които и този, че – макар и запазил целомъдрието си – е изпитвал по-голямо удоволствие от разговорите си с по-млади жени, отколкото с по-възрастни. Неговото духовно завещание към последователите му гласи: „Отдавайте се на милосърдни дела, дръжте се за смирението, приемете доброволната бедност.“

Св. Доминик умира на 6 август 1221 година, на 51-годишна възраст. Само пет години по-рано последователите му са били точно шестима, но когато той е на смъртно легло, те са вече хиляди. Обаче има нещо далеч по-важно от тези числа. Доминик създава и предлага една нова форма на християнски живот: вярващи с високо образование, чието професионално призвание е да проповядват Евангелието.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. „Зорница“, бр. 8, 2021 г.
  • 1. Настоятел на манастир към монашески орден, помощник на абата. – Б.пр.
  • 2. Т.нар. “седем свободни изкуства” (septem artes liberales, образователни предмети за свободния човек) в средновековните университети включвали граматика, риторика, логика, аритметика, геометрия, музика и астрономия. – Б.пр.
  • 3. По това време почти всички книги били написани на обработени кожи. – Б.пр.
  • 4. Пътуващ свещеник, обслужващ енории без постоянен свещеник. - Б.пр.

Нов коментар