Символи на вярата

Сим­вол на вя­ра­та (още, ве­рую или кре­до) е из­ло­же­ние в сбит вид на ос­нов­ни­те ис­ти­ни на хрис­ти­ян­ска­та вя­ра, ко­и­то я оп­ре­де­лят ка­то та­ка­ва. Сим­во­ли­те на вя­ра­та в ис­то­ри­я­та на хрис­ти­ян­ст­во­то са би­ли със­та­вя­ни спо­ред нуж­да­та на Църк­ва­та в съ­от­вет­на­та епо­ха. Те имат ка­то своя ос­но­ва и пър­во­из­точ­ник Све­то­то Пи­са­ние (Биб­ли­я­та). На­и­ме­но­ва­ни­я­та Ве­рую (ста­ро­сла­вян­ски) и Credo (ла­тин­ски) про­из­ли­зат от пър­ва­та ду­ма – „вяр­вам“ – на ут­вър­де­ния в цър­ков­на­та прак­ти­ка и тра­ди­ция Ни­кео-ца­ри­град­ски сим­вол на вя­ра­та, ко­я­то се е из­пол­з­ва­ла ка­то име на то­зи ве­ро­из­по­ве­ден текст. Днес те­зи ду­ми се из­пол­з­ват с по-ши­ро­ко зна­че­ние в сми­съл на есен­ци­я­та на лич­ни или гру­по­ви убеж­де­ния от ка­къв­то и да е вид.

• История
• Кратки вероизповедни формули в самата Библия
• Апостолски символ
• Никео-цариградски символ
• Атанасиев символ
• Някои протестантски вероопределения

История

Нуждата от кратки определения на християнската вяра се появява още със самото начало на християнството. С разпространяването си отвъд пределите на културната среда, в която възниква християнската вяра – тази на юдаизма, се налага тя да бъде разбрана в контекста на много различни местни култури и традиции. При този процес става реална опасността автентичното християнско послание – Благата вест – да бъде размито в популярни вярвания, които на пръв поглед могат да изглеждат сходни на християнските, но в същността си се облягат на светоглед, изхождащ от различна представа за Бога, Исус Христос и за тялото от неговите последователи – християнската църква. Такива са например различни гностични уения, с които е трябвало да се бори още най-ранната Църква при навлизането си в гръко-римския свят. Поради тази причина, с цел обучение и утвърждаване във вярата на новоповярвали християни, много местни християнски общности съставят свои кратки определения на вярата конфронтиращи определени популярни лъжеучения.

След приключването на гоненията на християнството, на първия вселенски събор в Никея (325 г.) различните местни вероизповедни формули са обединени в един общ символ на вярата. Той бива допълнен на Втория вселенски събор в Константинопол (381 г.) и става известен като Никео-Цариградски символ на вярата 1.

Кратки вероизповедни формули в самата Библия

Едночленни формули, засвидетелстващи вярата в Исус като Божий Син и Божий Помазаник (Месия, Христос), дошъл за изкуплението на човека от греха:

Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог.

Eвангелие от Матей, 16 гл., 16 ст.

Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев цар.

Eвангелие от Йоан, 1 гл., 49 ст.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Светият Божий.

Евангелие от Йоан, 6 гл., 68-69 ст.

Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

Евангелие от Йоан, 20 гл., 28 ст.

Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух, с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода. Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа, Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили.

Първо послание на ап. Петър, 3 гл., 18-22 ст.

Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога, (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в Светите Писания), за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на святост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите.

Послание на ап. Павел към римляните, 1 гл., 1-4 ст.

Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали. Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според Писанията.

Първо послание на ап. Павел към коринтяните, 15 гл., 1-4 ст.

Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса, Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Послание на ап. Павел към филипяните, 2 гл., 5-11 ст.

Двучленни формули, засвидетелстващи като нещо неразделно вярата в Бога Отца и в Исус, въплътилия се Божий Син

За нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.

Първо послание на ап. Павел към коринтяните, 8 гл., 6 ст.

Заръчвам ти пред Бога, Който оживява всичко и пред Христа Исуса, Който пред Пилат Понтийски засвидетелствува с добрата изповед, да пазиш тази заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос.

Първо послание на ап. Павел към Тимотей, 6 гл., 13-14 ст.

Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явлението Му и царуването Му...

Второ послание на ап. Павел към Тимотей, 4 гл., 1 ст.

Тричленни формули, изразяващи вярата в Бога Отца, Сина (Исус) и Светия Дух

Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. Амин.

Евангелие от Матей, 28 гл., 18-20 ст.

Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.

Първо послание на ап. Павел към коринтяните, 12 гл., 4-6 ст.

Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. Амин.

Второ послание на ап. Павел към коринтяните, 13 гл., 14 ст.

Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.

Послание на ап. Павел към ефесяните, 4 гл., 4-6 ст.

Апостолски символ

Апостолският символ е една сравнително древна вероизповедна формула. От V век тя е била употребявана в Галия и Испания, а скоро след това и в Италия, Ирландия и Германия, изобщо в цялата Западна църква, особено след извършването на тайнството кръщение. През Средните векове на Запад се разпространило мнението, че той е бил съставен от самите Христови апостоли, преди да се разделят и разпръснат по света, за да проповядват Евангелието (вж. Деяния на апостолите, 1 глава, 8 стих). Въпросът с произхода на Апостолския символ обаче остава не напълно изяснен. С голяма вероятност може да се приеме, че още през II век църквата в Рим е имала свой символ, който се е ползвал с голям авторитет и е залегнал в основата на всички древни западни символи (включително и на Апостолския), но кога и къде точно се е появил той, с положителност не може да се каже. Сравнението с библейските вероизповедни формули и свидетелствата на църковните отци обаче показват, че т.н. Апостолски символ напълно съответства на учението на Христос и на Неговите апостоли. На Запад Апостолският символ винаги се е радвал на широка подкрепа и сред повечето протестантски групи, и сред римокатолиците. В Източната (Православната) църква не се е използвал широко, макар че тя се е отнасяла с уважение към него.

1. Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята,
2. и в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария,
4. Който е пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите,
6. Който се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия,
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух,
9. Вярвам в светата католическа (вселенска) Църква, в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на мъртвите,
12. във вечния живот. Амин. 2

Никео-цариградският символ

Никео-цариградският символ е изработен на Втория Вселенски събор в Константинопол (Цариград) през 381 г. и е препотвърден на Четвъртия Вселенски събор в Халкедон през 451 г. В основата му стои Никейският символ, засвидетелстващ вярата на 318 църковни отци, участвали в Първия Вселенски събор в Никея (325 г.). Формулиран в период на остри богословски спорове относно Божието Триединство и личността на Исус Христос, Никео-цариградският символ отхвърля основните древни християнски ереси (а с тях и съвременните им аналози): арианство (отричащо божествеността на Христос), савелианство (схващащо Троицата като три проявления на единия Бог), македонианство (отричащо божествеността на Светия Дух), аполинарианство (отричащо пълноценната човешка природа на Христос). Утвърждава се единосъщието между Отца и Сина и почитането на Светия Дух наравно с Тях. Никео-цариградският символ остава най-популярната вероизповедна формула, която се приема от всички християни (православни, католици и протестанти) и може да бъде основа за диалог и сътрудничество помежду им. В някои църковни традиции той се чете при кръщение на нови християни.

1. Вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в единия Господ Исус Христос, Божия Син, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всичко е станало;
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение, слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и от Дева Мария, и стана човек;
4. и бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и бе погребан;
5. и възкръсна в третия ден, според Писанията;
6. и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца;
7. и пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите, и царството Му не ще има край.
8. И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който изхожда от Отца 3, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В една света, вселенска и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите
12. и живот в бъдещия век. Амин. 4

Атанасиев символ

По традиция се приписва на Атанасий Велики (IV в.), но днес се смята, че е съставен в началото на VI в. в южна Галия. Първоначално е използван като пробен камък за ортодоксията на духовенството и като прост наръчник за обучението на редовите християни (т. н. "миряни") в учението на Църквата. През ХIII в., наред с Апостолския и Никео-цариградския символи, той вече е смятан на Запад за един от "трите символа на вярата". До ХХ в. Римокатолическата и Англиканската църкви често използват този символ по време на богослужение. Атанасиевият символ е широко възприет от протестантските църкви: в лутеранската "Формула на съгласието" (1577 г.), в англиканските "39 клаузи" (1604 г.) и от реформаторския Дортски синод (1628 г.). Православните църкви или отричат авторството на Атанасий, или приемат Атанасиевия символ с уговорката, че filioque (изхождането на Светия Дух от Сина) е по-късна добавка.

1. Който иска да се спаси, трябва най-напред да се придържа към съборната вяра. Който не пази вярата цяла и непокътната, безспорно ще погине навеки.
2. А ето каква е същността на съборната вяра: че се покланяме на един Бог в Троица и на Троицата в Нейното единство - без да сливаме Лицата и без да разделяме същността (или: природата). Понеже Лицето на Отца, Лицето на Сина - друго, Лицето на Светия Дух - трето. Но божествеността на Отца, Сина и Светия Дух е една, славата им е равна, величието им - съвечно.
3. Какъвто е Отец, такъв е и Синът, такъв е и Светият Дух. Отец не е сътворен, Синът не е сътворен и Светият Дух не e сътворен. Отец е безкраен, Синът е безкраен и Светият Дух е безкраен. Отец е вечен, Синът е вечен и Светият Дух е вечен. Всъщност не три са вечни, а Един е вечен, точно както три не са сътворени, а Един не е сътворен, и три не са безкрайни, а Един е безкраен. По същия начин Отец е всемогъщ, Синът е всемогъщ и Светият Дух е всемогъщ, но има не трима всемогъщи, а Един всемогъщ. Така Отец е Бог, Синът е Бог и Светият Дух е Бог, но има не три Бога, а един Бог. Така Отец е Господ, Синът е Господ и Светият Дух е Господ, но има не три Господа, а един Господ. Защото както християнската истина ни задължава да признаваме всяко Лице за Бог и Господ, така и съборната вяра ни забранява да говорим за три Бога, или за три Господа.
4. Отец не е сътворен или създаден, не е роден от нищо. Синът е само от Отца - не е създаден или сътворен, а роден. Светият Дух е от Отца и от Сина (filioque) - не е сътворен, не е създаден и роден, а изхожда. И така, има един Отец, а не трима отци, един Син, а не трима синове, един Свети Дух, а не три свети духове. И в тази Троица няма пръв и последен, няма по-голям и по-малък, а и трите Лица са съвечни и равни помежду си. И така, както вече бе казано, трябва да се покланяме на Един в Трима и пред Трима в Един. Който иска да се спаси, трябва така да разбира Светата Троица.
5. Но за вечното спасение е нужно да вярваме предано и във Въплъщението на нашия Господ Исус Христос. Защото правилната вяра е вяра и изповедание, че нашият Господ Исус Христос, Синът Божий, е еднакво Бог и Човек. Той е Бог, Единороден Син Божий, роден преди всички векове, единосъщен на Него. Той е Човек, роден във времето от естеството на майката. Той е и съвършен Бог, и съвършен Човек, състои се от разумна душа и от човешка плът. Той е равен на Отца като Бог; по-малък е от Отца като човек. Макар че е и Бог, и човек, Той не е двама, а един Христос. Но Той е един, не защото Неговата божественост се е превърнала в плът, а защото е пренесъл човешката природа в Бога. Той наистина е един, но не чрез сливане на природите, а чрез единството на Личността. Понеже както разумната душа и плътта правят един човек, така Бог и човек правят един Христос.
6. Той е страдал за нашето спасение, слязъл е в ада, възкръснал е, възлязъл е на небесата и седи отдясно на Отца. Той пак ще дойде, за да съди живите и мъртвите. Щом дойде, всички човеци ще възкръснат в тяло и ще дадат отчет за делата си. Които са вършили добри дела, ще живеят вечно; които са вършили зли дела, ще горят във вечен огън.
7. Такава е съборната вяра. Който не вярва в нея предано и непоколебимо, не може да бъде спасен. 5

Някои протестантски вероопределения

Периодът около и след протестантската Реформация на Запад (ХVI-ХVII в.) е един от най-бурните и, същевременно, най-плодотворните в историята на християнството. Издигането на Светото Писание като върховен авторитет за вярващите, превеждането му на националните езици, старателното му изучаване и разгорещените полемики върху библейските учения раждат истински шедьоври на богословската мисъл. За разлика от епохата на Вселенските събори, когато са утвърдени и развити ученията за Божието Триединство и за богочовешката Личност на Христос, през Реформацията вниманието е насочено преди всичко към въпросите за спасението и оправданието от греха, ролята на Църквата и тайнствата в духовния живот, мисията на християнина в света. Различните реформаторски течения и нововъзникнали църковни общности съставят свои вероопределения, в които тези въпроси са разгледани в подробности. Поради големия обем на тези документи, тук предлагаме само препратки към тях.

• Ранно протестантство: Аугсбургска изповед (1530 г.)
• Англиканство: "39-те клаузи" (1604 г.)
• Лутеранство: "Формула на съгласието" (1577 г.)
• Реформаторско богословие: Хайделбергски катехизис (1563 г.), Уестминстърска изповед
• Евангелско богословие: Лозанско споразумение (1974 г.)

• 1. Уикипедия: Никео-цариградски символ на вярата
• 2. Илия Цоневски, Патрология, Синодално издателство, София 1986 г.; Християнската мисъл през вековете, издателство "Нов човек", София 1999 г.
• 3. На поместния събор в Толедо, Испания (589 г.), тук са прибавени думите и от Сина (лат. filioque). В този вид символът е възприет от Западната църква. Спорният въпрос за filioque е най-сериозната богословска причина за разрива (схизмата) между Източната и Западната църкви през 1054 г. и до ден днешен остава сериозна пречка пред диалога и сближаването им.
• 4. Ърл Кернс, Христо Стоянов, Константин Златев, Християнството през вековете, издателство "Нов човек", София 1998 г.; Християнската мисъл през вековете, издателство "Нов човек", София 1999 г.
• 5. Християнската мисъл през вековете, издателство "Нов човек", София 1999 г.