Въпреки че е разтревожен от промените, внесени от Втория ватикански събор (1962-1965 г.), Толкин запазва публично мълчание относно разочарованието си и продължава да посещава месата до смъртта си. "Знам много добре, че както за теб, така и за мен, Църквата, която някога чувствахме като убежище, сега често я чувстваме като капан. Няма къде другаде да отидем!" - пише той на сина си Джон. 

Мисля, че не ни остава нищо друго, освен да се молим за Църквата, за Наместника на Христос и за себе си; и междувременно да упражняваме добродетелта на верността, която наистина се превръща в добродетел, само когато човек е подложен на натиск да я изостави.

Макар че никога не е разгласявал публично християнството си така, както най-близкият му приятел К. С. Луис, Толкин никога не е криел, че е християнин, а католическата му вяра се проявява по редица дълбоки и често изненадващо публични начини. Толкин винаги е говорил открито за вярата си с приятелите си. С най-близките си приятели, като К. С. Луис и членовете на "Инклингс", той често обсъжда въпроси, свързани с вярата и теологията. 

Още интересни факти относно вярата на Толкин и приятелството му с известния християнски апологет и писател К. С. Луис, можете да прочетете тук.