Ако ме питате къде Божията слава се вижда най-ясно, няма да ви посоча творението, нито провидението, а възкресението на Исус от мъртвите. Сигурно е, че в тишината на гробницата не е имало зрители, но там е бил самият Бог. И след като великото дело е извършено, мнозина са видели Неговата слава – а също в края на Христовото 40-дневно пребиваване на земята след възкресението, когато се възнася отвъд облаците и всички небеса посрещат и съзерцават Победителя на смъртта и ада. В Неговото възкресение славата на Бога е напълно оголена за човешките очи. Завесата, която е закривала Светая Светих, се разкъсва от горе до долу.

Откъс от проповедта на Спърджън "Възкресението на Христос и нашият нов живот"