Този и други куплети от „Върви народе възродени“ са променени по време на комунистическия режим у нас (1944–1989). По разбираеми причини – в него се говори за Бога. И нещо повече, заявява се ясно, че Бог благославя старанието да се просвещаваш и да участваш отговорно („от длъжност неизменно воден“) в историческия ход („световните борби“). За тази историческа мисия се загатва по-надолу в химна: „духовно покори страните, които завладя със меч!…“ Отговорността на свободния и вярващ човек пред Бога беше съвършено чужда на тогавашните властници; нещо повече, тя беше опасна. А доколко се осъзнава днес?
Ето първите куплети от оригиналния текст на „Българския всеучилищен химн“:
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…