В Евангелието според Лука възкръсналият Исус казва на Своите последователи да прогласят на света, че вече е възможен един нов начин на живот: живот на „покаяние“ и „прошка“ (Лука 24:47). За нас, западните хора, това звучи малко мрачно, като че ли става дума за едно непрекъснато разкайване, изваждане на показ на греховете ни, за да чуем, че някой ги обявява за простени (до следващия път!). Но то е много, много повече от това. Старото творение живее чрез гордост и възмездие: аз съм сам за себе си и ако някой ми се изпречи на пътя, ще се опитам да си разчистим сметките. Но вече е налице напълно различен начин на живот – живот на любов и помирение, на изцеление, на надежда. Това е един начин на живот, който до онзи момент никой не е опитал, живот, който е немислим за много хора и общности, също толкова, колкото всъщност е немислимо и самото Възкресение. Именно. За това говорим. Добре дошли в новия свят на Исус.

Следователно, това е Великденското послание – или поне неговото начало. Възкресението на Исус не означава: „Всичко е наред. Вече ще отидем на небето.“ Не, небесният живот е роден тук, на тази земя. То не означава: „Значи има живот след смъртта.“ Е, да, има, но Великден казва много, много повече от това. Той говори за живот, който не е нито призрачен, нито нереален, а плътен и определен, и практичен. Великденските разкази откриваме в края на четирите Евангелия, но те не говорят за „край“. Те се отнасят за начало: началото на Божия нов свят; началото на Царството. Бог вече управлява на земята, както на небето. И това Божие „управление“ е съсредоточено в самия Исус, който е Цар и Господ. Надписът на кръста в края на краищата се оказва верен. Възкресението доказва това.

Цитатираният откъс е от книгата на Н. Т. Райт “Simply Jesus” („Просто Исус“). В нашето списание можете да прочетете цялата съответна глава, посветена на смисъла на Възкресението.