Според западната християнска традиция празникът на Рождество трябва да е предшестван от време на очакване от Църквата, което напомня едновременно за две неща. Първо, за това, че светът е очаквал раждането на Спасителя – Божия Син, роден в плът и станал един от нас, „…за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:17). И второ, за това, че Църквата продължава да очаква второто идване на Исус Христос, с което Той ще завърши Своето спасително дело, както възкликва Църквата в заключителните редове на книгата Откровение: „Ела, Господи Исусе!“ (Откр. 22:20). Времето на очакване преди Рождество се нарича „Адвент“. Това са четирите седмици преди Рождество, които имат специален литургичен смисъл на запад.

По този повод Дитрих Бонхьофер пише:

„Не всеки е способен на очакване – нито ситите, нито доволните, нито онези, у които няма почит са способни да очакват. Единствените, способни да очакват са хората, пребиваващи в безпокойство и хората, които гледат с благоговение към най-великото нещо на света. Затова Адвентът може да бъде празнуван само от онези, чиито души не им дават мира, които осъзнават, че са бедни и непълноценни, и които усещат нещо от идващото величие, пред което могат единствено да се поклонят в смирена боязън, в очакване Той да се приклони към нас – Той Светият Бог в лицето на детето, положено в ясла. Богът идва. Господ Исус идва. Идва Рождество. Равайте се!“

Д. Бонхьофер в: God Is in the Manger: Reflections on Advent and Christmas