Често на Блез Паскал се приписват думите: „У всеки човек има празнина с формата на Бога“. Това е една доста свободна парафраза на следния пасаж от „Мисли“:
„За какво говори този наш безнадежден копнеж ако не, че човек някога е познавал истинско щастие, от което не е останало нищо, освен един отпечатък, изпразнен от съдържание, една следа? Напразно той се опитва да го запълни с всичко, каквото намери, търсейки в нещата, които ги няма помощта, която не може да намери в нещата, които ги има. Но нищо не помага, защото тази бездънна празнота може да бъде запълнена единствено от безкраен и неизменен обект, т.е. от самия Бог.“