Нужно е известно усилие на въображението за да се опитаме да погледнем света през очите на човека, писал: „Народността не чезне там, гдето знанието живей.“

За какво говори Стоян Михайловски когато пише за „истината“? Горният цитат е част от негови разсъждения, публикувани в „Политически и философско-религиозни размишления“ (издадено за пръв път през 1941 г., 14 години след смъртта му). То продължава така:

Рано или късно тя [истината] се налага, и не може да не се наложи, понеже тя е закон на живота и закон на историята, и понеже всичко, което вирее и иска да вирее, в нея и чрез нея вирее.

Истината се налага. Но тя се налага по два начина, или по-вярно, на два вида хора: или на хора разбрани, на хора разумни, и тогава нейното появление не причинява никакви състресения, никакви катаклизми; или на хора неразбрани, на хора неразумни, и тогава нейното появление се уподобява на опустошителен гръмотевичен удар. В България мъката, неволята, теглото са винаги били едничкият модус, по който истината е смогвала да прояви своето велемощие и своето господство. Такава е съдбата на духовно безоките народи.