В уводната глава на книгата си „Страх и трепет“ Киркегор пише за Авраам:

„С вяра Авраам напуска земята на бащите си и става пришълец в Обещаната земя. На едно нещо обръща гръб той и едно нещо взема със себе си. Обръща гръб на земното разбиране, а взема със себе си вяра. Иначе не би се скитал по пътя и би счел това за неразумно. С вяра той става чужденец в Обещаната земя без да има там нищо драго. Вместо това, всяко нещо в тази новост изкушава душата му в меланхолични копнежи. И въпреки всичко, той е Божият избраник, в когото Бог благоволява! Наистина, ако Бог се беше отрекъл от него, ако беше отхвърлен от Божията благодат, може би той би понесъл това по-леко. Но сега всичко това изглежда като подигравка за него и за неговата вяра. Светът познава още един, който е живял далече от Отечеството си, което обича. Той не е забравен, нито е забравен неговият Плач1 когато опечален търси и намира онова, което е изгубил. Нямаме песен на плача, написана от Авраам. Човешко е да си опечален, но по-велико е да вярваш и по-блажено е да наблюдаваш вярващия.“

• 1. Виж библейската книга Плачът на Еремия.