Какво представлява християнската зрялост? Лари Краб, задава този въпрос в уводната глава на своя книга1, посветена на Църквата като общност от хора, водени от Св. Дух. Според него, има две неща, които винаги ще съпътстват християните по пътя към по-голямо познаване на Бога като отделни личности и като общност от вярващи, и тези две неща не са задължително лоши: объркване и разочарование.
„Объркването не винаги е лошо нещо. Ако не сме объркани относно нищо, вероятно не знаем истината за нищо важно. Изграждането на убеждения относно жизненоважните въпроси не е никак лесно и е един продължаващ, и никога несвършващ процес по време на земния ни живот.
Затова трябва да се пазим от всеки гуру, независимо от колко знатен произход, който ни предлага завършена система, напълно обясняваща личните проблеми и даваща точни указания на християнските наставници какво да правят. Объркването няма нужда да бъде подхранвано и не бива да го има относно някои основни въпроси, но то трябва да бъде очаквано, дори приветствано когато изследваме какво означава да живеем духовно в един бездуховен свят2.“
Според Краб с други думи, ако в живота си като отделни вярващи или като църква не се чувстваме объркани за нищо, много вероярно е просто да не позволяваме на Св. Дух да ни води и променя.